Той също спря и я погледна за секунда, и на нея й се стори, че това не беше поглед след раздяла, а погледът на човек, който е мислил за нея всеки един ден от годината. Тя не можеше да бъде сигурна, беше само миг, толкова кратък, че веднага щом го улови, той вече се обръщаше, за да посочи брезата зад себе си и да каже в тон с детската им игра:
— Ще ми се да се научиш да бягаш по-бързо. Винаги трябва да те чакам.
— А ще ме чакаш ли? — весело попита тя, а той отговори, без да се усмихва:
— Винаги.
Докато се качваха по хълма към къщата, той говореше на Еди, докато тя мълчаливо вървеше до него. Чувстваше, че между тях има някаква нова сдържаност, която — странно — беше и нов вид интимност. Тя не го разпита за университета. Няколко дни по-късно само го попита дали го харесва.
— В момента ни учат на много глупости — каза той, — но има няколко курса, които харесвам.
— Сприятели ли се с някого там?
— С двама.
Не й каза нищо друго.
Джим наближаваше последна година в един колеж в Ню Йорк. Следването му беше придало маниер на странна, трепетна войнственост, сякаш беше открил ново оръжие. Обърна се към Франсиско веднъж, без да го провокира, спря го в средата на моравата, за да каже с агресивна добронамереност:
— Мисля, че след като вече си достигнал възрастта на студент, трябва да научиш нещо за идеалите. Време е да забравиш егоистичната си алчност и да обърнеш малко внимание на социалните си отговорности, защото мисля, че всички тези милиони, които ще наследиш, не са за твое лично удоволствие, те са ти поверени в полза на недостатъчно привилегированите и на бедните, защото мисля, че човек, който не разбира това, е най-презряното човешко същество.
Франсиско отговори възпитано:
— Не е прилично, Джеймс, да изразяваш мнение, което не е поискано от теб. Ще си спестиш смущаващото откритие колко точно струва то за слушателя ти.
Дагни го попита, докато се отдалечаваха:
— Има ли много хора като Джим по света?
Франсиско се засмя.
— Ужасно много.
— Не те ли притеснява?
— Не. Нямам работа с тях. Защо ме питаш?
— Защото смятам, че са някак си опасни… Не знам с какво…
— За Бога, Дагни! Да не очакваш да ме е страх от предмет като Джеймс?
Няколко дни по-късно, когато бяха сами и вървяха през гората на брега на реката, тя попита:
— Франсиско, кое е най-презряното човешко същество?
— Човек без цел.
Тя гледаше изправените стволове на дърветата, които преграждаха огромното неочаквано блестящо пространство отвъд. Гората беше тъмна и хладна, но външните й клони улавяха горещите сребристи слънчеви лъчи от водата. Тя се чудеше защо гледката й харесва, след като никога не беше забелязвала природата около себе си, защо така усеща насладата си, движенията на тялото си, докато ходи.
Не искаше да поглежда Франсиско. Чувстваше, че присъствието му е по-интензивно и истинско, докато държи очите си встрани от него, сякаш подчертаното усещане за самата нея идваше от него — както слънчевата светлина от водата.
— Мислиш, че си добра, нали? — попита той.
— Винаги съм го мислела — предизвикателно отвърна тя, без да се обръща.
— Тогава ми го докажи. Покажи ми докъде ще се издигнеш в „Тагарт Трансконтинентал“. Без значение колко си добра, ще очаквам да изтръгнеш от себе си всичко, което имаш в опит да бъдеш още по-добра. И когато се съсипеш, за да постигнеш някаква цел, ще очаквам да започнеш да гониш друга.
— Защо си мислиш, че ще се опитам да ти доказвам каквото и да е? — попита тя.
— Да отговарям ли?
— Не — въздъхна тя, с поглед, прикован върху другия бряг на реката в далечината. Чу го да се киска и след малко той каза:
— Дагни, нищо няма значение в живота, освен това колко добре си вършиш работата. Нищо друго. Само това. Каквото и друго да си, то ще произлезе от това. Това е единствената мярка за стойността на човека. Всички етични кодекси, които ще се опитат да ти набият в главата, са просто едни хартиени пари, отпечатани от мошеници, за да оскубят достойнствата на хората. Кодексът на компетентността е единствената морална система, която има златен стандарт. Когато пораснеш, ще разбереш какво имам предвид.
— И сега разбирам. Но… Франсиско, защо ти и аз сме като че ли единствените, които го знаят?