Выбрать главу

Думите бяха неуместни по толкова много начини, но бяха казани така спокойно, че я върнаха в реалността, към гнева и целта на посещението й. Тя остана права, гледайки го отгоре, с бледо лице, отказвайки му всяко признание за нещо лично, дори и за силата му да я обиди. Тя каза:

— Дойдох тук да ти задам един въпрос.

— Давай.

— Когато каза на репортерите, че си дошъл в Ню Йорк, за да наблюдаваш цирка, кой цирк имаше предвид?

Той се засмя високо, като човек, който рядко има шанса да се зарадва на нещо неочаквано.

— Точно това харесвам в теб, Дагни. В момента в Ню Йорк има седем милиона души. От тези седем милиона ти си единствената, която се досети, че не говоря за скандала покрай развода на Вейл.

— А за какво говореше?

— Каква алтернатива ти хрумва?

— За катастрофата в Сан Себастиан.

— Това е много по-забавно от развода на Вейл, нали?

Тя каза с официалния, безмилостен тон на прокурор:

— Направил си го съзнателно, хладнокръвно и напълно предумишлено.

— Няма ли да е по-добре да си съблечеш палтото и да седнеш?

Тя разбра, че е сгрешила, като е издала напрежението си.

Обърна се студено, махна палтото си и го хвърли настрани. Той не се изправи да й помогне. Тя седна в едно кресло, а той остана на пода, на известно разстояние, но изглеждаше така, сякаш седи в краката й.

— Какво съм направил напълно предумишлено? — попита той.

— Цялата измама в Сан Себастиан.

— И какъв е бил умисълът ми?

— Точно това искам да знам.

Той се изкиска, сякаш го беше помолила да й обясни на две на три някаква сложна наука, която изисква доживотно изследване.

— Знаел си, че мините „Сан Себастиан“ нямат никаква стойност — каза тя. — Знаел си го още преди да започнеш целия проклет проект.

— Тогава защо съм го започнал?

— Не ми обяснявай, че не си спечелил нищо. Знам го. Знам, че си загубил петнайсет милиона долара свои собствени пари. И все пак е направено нарочно.

— Можеш ли да се сетиш за причина, която да ме накара да го направя?

— Не. Немислимо е.

— Нима? Предполагаш, че имам велик ум, огромни познания и грамадна продуктивна способност, така че всичко, което предприема, по презумпция трябва да е успешно. А след това твърдиш, че нямам желание да положа най-големите си усилия за Народна република Мексико. Немислимо, нали?

— Знаел си още преди да купиш този имот, че Мексико е в ръцете на обирджии. Не е трябвало да започваш минен проект за тях.

— Не, не трябваше.

— Изобщо не ти е пукало за това мексиканско правителство, каквото и да е било положението, защото…

— Тук грешиш.

— … защото си знаел, че рано или късно ще конфискуват тези мини. Онова, което си преследвал, са били американските ти акционери.

— Това е вярно — той гледаше право в нея, не се усмихваше, но лицето му беше искрено. Сетне добави: — Това е част от истината.

— А каква е останалата част?

— Не само това преследвах.

— А какво друго?

— Това трябва да откриеш ти.

— Дойдох тук, защото искам да разбереш, че започвам да схващам целта ти.

Той се усмихна.

— Ако беше така, нямаше да дойдеш тук.

— Така е. Не разбирам и вероятно никога няма да разбера. Просто започвам да виждам част от нея.

— Коя част?

Изчерпал си всяка друга форма на поквара и търсиш нова тръпка, като мамиш хора като Джим и приятелите му, за да ги видиш как се гърчат. Не знам какво развращаване може да накара човек да се наслаждава на това, но тъкмо това си дошъл да видиш в Ню Йорк, и то в точното време.

— Със сигурност направиха показно по гърчене в много голям мащаб. Особено брат ти Джеймс.

— Те са отвратителни глупаци, но в този случай единственото им престъпление е, че ти повярваха. Повярваха на името и репутацията ти.

Тя отново видя честния поглед и отново разбра, че е искрен, когато той каза:

— Да. Така е. Знам го.

— И го намираш за забавно?

— Не, изобщо не го намирам за забавно.

Той продължаваше да си играе с топчетата, отнесено, безразлично, изстрелвайки по някое от време на време. Тя изведнъж забеляза безпогрешната точност на удара му, умелите му ръце. Той просто завърташе китката си и изпращаше камъчето по килима, докато се удари със сухо изтракване о друго камъче. Тя си спомни детството му и предсказанието, че каквото и да направи, ще бъде направено отлично.