— Не — каза той, — не го намирам за забавно. Брат ти Джеймс и приятелите му не знаеха нищо за медодобивната индустрия. Не знаеха нищо за правенето на пари. Не смятаха за нужно и да научат. Смятаха познанието за излишно, а разсъдъка — за маловажен. Те забелязаха, че на света съществувам аз и че за мен е чест да знам. Мислеха, че могат да вярват на честта ми. Човек не предава такова доверие, нали?
— Значи си го предал нарочно?
— Ти трябва да решиш дали е така. Ти говореше за тяхното доверие и моята репутация. Аз вече не вярвам в такива думи — той потръпна и добави: — Пет пари не давам за брат ти Джеймс и неговите приятели. Теорията им не е нова, работи от векове. Но не беше безпогрешна. Имаше само едно нещо, което са пропуснали. Мислеха, че е безопасно да се осланят на моя разум, защото предполагаха, че целта на моето пътуване е богатството. Всичките им изчисления почиваха на предположението, че искам да правя пари. Ами ако не е така?
— Ако не е било така, тогава какво си искал?
— Те така и не ме попитаха. Да не се интересуват от моите цели, мотиви или желания е основна част от тяхната теория.
— Ако не си искал да правиш пари, каква причина може да си имал?
— Безброй причини. Например да ги харча.
— Да харчиш пари за сигурен, пълен провал?
— Откъде можех да знам, че тези мини са сигурен, пълен провал?
— Как си могъл да не забележиш?
— Съвсем просто — като не мислех за това.
— Започнал си този проект, без изобщо да го обмислиш?
— Не, не точно. Но представи си, че съм се подхлъзнал. Та аз съм просто човек. Направих грешка. Провалих се. Не си свърших работата.
Той врътна китката си и едно кристално топче излетя блестейки по пода и се удари с все сила о едно кафяво в другия край на стаята.
— Не го вярвам — каза тя.
— Нима? Но нямам ли правото да бъда онова, което днес се смята за човешко? Трябва ли винаги да плащам за грешките на всички и да нямам право на свои?
— Ти не си такъв.
— Не съм ли? — той се изтегна с цял ръст на килима, мързеливо отпуснат. — Да не би да искаш да ме накараш да забележа, че ако мислиш, че съм го направил нарочно, значи все още вярваш, че имам цел? Все още не можеш да ме възприемеш като нехранимайко? Тя затвори очи. Чу го да се смее — това беше най-веселият звук в света. Тя бързо отвори очи, но по лицето му нямаше и намек за жестокост, само чист смях.
— Причината ли, Дагни? Не мислиш ли, че това е най-простата причина от всички — моментният импулс?
Не, мислеше си тя, не, това не е истина — не и ако се смее така, не и ако гледа така. Способността да изпитваш непомрачена радост, мислеше си, не е свойствена за безотговорните глупаци; ненарушеният душевен мир не е постижение на слабохарактерните хора, да можеш да се смееш така е крайният резултат от най-задълбочено и сериозно мислене.
Почти безстрастно, докато гледаше тялото му, изтегнато на килима в краката й, тя наблюдаваше спомена: черната пижама подчертаваше дългите линии на тялото му, разтворената яка показваше гладката, млада, загоряла кожа — и тя си помисли за фигурата в черни шорти и риза, изтегната до нея в тревата при онзи изгрев. Тогава беше почувствала гордост — гордост от това, че притежава тялото му, още я усещаше. Изведнъж си спомни, съвсем конкретно, и прекалената им интимност — споменът за това сега трябваше да я наранява, но не беше така. Все още беше гордост — без съжаление или надежда, беше емоция, която нямаше силата да я докосне и която тя самата нямаше силата да унищожи.
Без да си дава сметка, по асоциация от чувството, което я удиви, тя си спомни какво наскоро й беше внушило същото усещане за съвършена радост.
— Франсиско — чу се да казва меко, — и двамата обичахме музиката на Ричард Хали…
— Аз още я обичам.
— Срещал ли си го някога?
— Да, защо?
— Случайно да знаеш дали е написал пети концерт?
Той остана съвършено неподвижен, тя смяташе, че е несъкрушим — не беше. Но тя не можеше да разбере защо от всичко, което беше казала досега, това беше първото, което достига до него. Беше само миг, а после той попита спокойно:
— Какво те кара да мислиш, че го е направил?
— Така ли е?
— Знаеш, че има само четири концерта от Хали.
— Да. Но се чудех дали не е написал още един.