Поръчката за мед, която беше направил преди шест месеца, не беше доставена, а обещаната дата беше отлагана три пъти.
— Нищо не можем да направим, господин Риърдън…
Трябваше да намери друга компания, с която да работи, защото доставките на мед ставаха все по-несигурни…
Филип не се усмихваше, когато погледна нагоре насред някаква реч, която изнасяше за един приятел на майка им, за някаква организация, към която се беше присъединил, но имаше нещо, което внушаваше усмивка на превъзходство в отпуснатите мускули на лицето му, когато каза:
— Не, едва ли ще те заинтересува, не е бизнес, Хенри, изобщо не е бизнес, съвсем некомерсиално начинание е…
Строителят в Детройт, който възстановяваше голяма фабрика, смяташе да направи носещи греди от риърдънов метал… трябва да отлети до Детройт и да говори с него лично… трябваше да го е направил преди седмица… можеше да го направи тази вечер…
— Не ме слушаш — каза майка му на масата за вечеря, докато умът му блуждаеше из ценовия индекс на въглищата, а тя му разказваше за съня, който беше сънувала предишната нощ. — Никога не слушаш когото и да е. Интересуваш се единствено от себе си. Изобщо не ти пука за хората — за нито едно човешко същество на Божия свят.
… Напечатаните страници на бюрото в кабинета му представляваха доклад за тестовете на самолетен двигател, направен от риърдънов метал — може би от всичко на света в момента най-много искаше да ги прочете, но те лежаха на бюрото му, недокоснати, вече трети ден, нямаше време за тях… защо не го направи сега и… Той силно разтърси глава, отвори очи и отстъпи от огледалото.
Опита се да вземе копчетата за яката на ризата. Вместо това видя как ръката му се протяга към купчината писма на тоалетката. Това беше подбраната спешна поща, трябваше да се прочете тази вечер, но нямаше време да я прочете в кабинета. Секретарката я беше пъхнала в джоба му, докато излизаше. Беше я хвърлил там, докато се събличаше.
Изрезка от вестник полетя към пода. Беше статия, която секретарката му беше отбелязала ядосано с червен молив. Беше озаглавена „Изравняване на възможностите“. Трябваше да я прочете: твърде много се говореше за това през последните три месеца и това значеше много. Прочете я, докато от долния етаж идваха гласове и пресилен смях, напомняйки му, че гостите пристигат, че партито е започнало и че ще трябва да се изправи срещу горчивите, пълни с упрек погледи на семейството си, когато слезе.
В статията се казваше, че във време на стопяващо се производство, намаляващи пазари и изчезващи възможности за работа не е честно да се позволи на един човек да се запаси с няколко вида предприятия, докато другите нямат нито едно; че е разрушително да се позволява на малцина да си присвояват всички ресурси, като не оставят шанс на другите; конкуренцията е жизненоважна за обществото и следователно дълг на обществото е да направи така, че никой конкурент да не може да се издигне извън диапазона на всеки друг, който иска да се съревновава с него. Статията предсказваше гласуването на предложен вече закон, който забранява на всяко лице или корпорация да притежава повече от един бизнес концерн.
Уесли Мауч, човекът му във Вашингтон, му беше казал да не се притеснява — битката щяла да бъде ожесточена, но законът щял да бъде осуетен.
Риърдън не разбираше нищо от подобни битки. Беше ги оставил на Мауч и неговите хора. Едва намираше време да прегледа докладите от Вашингтон и да подписва чековете, които Мауч изискваше за битката.
Риърдън не вярваше, че законът ще мине. Не беше в състояние да го повярва. След като си беше имал работа с чистата реалност на металите, технологията и производството през целия си живот, той беше стигнал до убеждението, че човек трябва да се занимава с рационалното, а не с безумното, че човек трябва да търси правилното, защото правилният отговор винаги побеждава, че безсмисленото, грешното, чудовищно несправедливото не може да работи, не може да успее, не може да направи нищо, освен да се самоунищожи. Битка срещу нещо като този закон му се струваше глупава и леко притеснителна, сякаш изведнъж го бяха накарали да се съревновава с човек, който изчислява стоманени смеси с формулите на нумерологията.
Беше си казал, че това е нещо опасно. Но и най-силните крясъци на най-истеричната статия не можеха да предизвикат у него емоция, докато разлика в десетична запетая от лабораторен доклад за тест на риърдънов метал го караше да скача на крака, възбуден или притеснен.