— Би трябвало — каза Клод Слейгънхоп. — Имат нужда от нея. Нуждата е единственото нещо, което има значение. Ако хората са в нужда, трябва първо да конфискуваме всичко и после да го обсъждаме.
Клод Слейгънхоп се беше приближил и бе успял да се вмъкне между Филип и Скъдър, като неусетно избутваше Скъдър настрани. Той не беше висок или едър, но имаше квадратни, компактни размери и чупен нос. Той беше председателят на „Приятели на глобалния прогрес“.
— Гладът няма да чака — каза Клод Слейгънхоп. — Идеите са само въздух под налягане. Празният стомах е убедителен факт. Винаги съм казвал във всичките си речи, че не е необходимо да се говори твърде много. Обществото страда от липса на възможности за бизнес в момента, така че ние имаме правото да сграбчим тези възможности, където ги има. Право е онова, което е добро за обществото.
— Не е изкопал цялата руда сам, нали? — изведнъж пискливо извика Филип. — Трябвало е да наеме стотици работници. Те са го направили. Защо смята, че е толкова добър?
Двамата мъже го погледнаха — Скъдър с повдигнати вежди, Слейгънхоп безизразно.
— О, Боже! — каза Бети Поуп, спомняйки си за нещо.
Ханк Риърдън стоеше до един прозорец в тъмна ниша в края на салона. Надяваше се никой да не го забележи още няколко минути. Тъкмо се беше измъкнал от една жена на средна възраст, която му разказваше за парапсихичните си преживявания. Стоеше и гледаше навън. В далечината червеният отблясък на „Риърдън стийл“ се движеше по небето. Той го наблюдаваше, за да изпита миг на облекчение.
Обърна се и погледна залата. Никога не беше харесвал къщата си — беше избор на Лилиан. Но тази вечер подвижните цветове на вечерните рокли задушаваше стаята и й придаваше вид на бляскава празничност. Той обичаше да вижда хората весели, макар че не разбираше точно този начин за забавление.
Погледна цветята, проблясъците на кристалните чаши, голите ръце и рамене на жените. Навън духаше студен вятър, премитайки празните полета. Той видя тънките клони на едно дърво да се огъват — като ръце, махащи за помощ.
Дървото се открояваше на фона на отблясъка от фабриката.
Не можеше да назове внезапната си емоция. Нямаше думи за нейната причина, за същността или значението й. Част от нея беше радост, но беше тържествена — като да се разкриеш, без да знаеш пред кого.
Когато се върна сред тълпата, той се усмихваше. Но усмивката изчезна изведнъж — той видя влизането на нов гост. Беше Дагни Тагарт.
Лилиан тръгна да я посрещне, изучавайки я любопитно. Бяха се срещали преди, в редки случаи, и й се струваше странно да види Дагни Тагарт във вечерна рокля. Беше черна рокля с корсаж, който падаше като пелерина над едната ръка и рамото, оставяйки другата открита, голото рамо беше единственото украшение на роклята. Когато я видеха в костюмите, които носеше, хората никога не мислеха за тялото й. Черната рокля изглеждаше твърде разголена, защото беше удивително да открият, че линиите на рамото й са крехки и красиви, а диамантената гривна на китката на голата й ръка й придаваше най-женственият възможен вид: видът на окована.
— Госпожице Тагарт, такава чудесна изненада е да ви видя тук — каза Лилиан Риърдън, докато мускулите по лицето й се опитваха да изобразят усмивка. — Дори не дръзнах наистина да се надявам, че покана от мен ще ви отвлече от толкова сериозните ви грижи. Позволете ми да се почувствам поласкана.
Джеймс Тагарт беше влязъл със сестра си. Лилиан му се усмихна, сякаш пишеше набързо послепис, като да го е забелязала за пръв път.
— Здравей, Джеймс. Това е наказанието за твоята популярност — човек обикновено те загубва от поглед при изненадата да види сестра ти.
— Никой не може да те бие по популярност, Лилиан — отговори той с тънка усмивка, — нито пък да те изгуби от поглед.
— Мен ли? Но аз съм се примирила с второто място в сянката на съпруга си. Скромно осъзнавам, че съпругата на велик човек трябва да се задоволява с отразена слава — не мислите ли така, госпожице Тагарт?
— Не — каза Дагни, — не мисля.
— Дали това е комплимент или упрек, госпожице Тагарт? Но моля да ми простите признанието, че съм безсилна. Кого мога да ви представя? Опасявам се, че мога да ви предложа единствено писатели и артисти, а съм сигурна, че те няма да ви заинтригуват.