Петстотин тона риърдънов метал не можеха да осигурят построяването и на три мили релси за „Тагарт Трансконтинентал“, не можеха да осигурят направата на скобите и за една от въглищните мини на Кен Данагър. Най-големите промишлени предприятия, най-добрите клиенти на Риърдън не можеха да използват метала. Но на пазара изведнъж се появяваха стикове за голф от риърдънов метал, както и кани за кафе, градински инструменти и кранчета за баня. Кан Данагър, който беше оценил стойността на метала и беше дръзнал да го поръча въпреки побеснялото обществено мнение, нямаше право да го получи — поръчката му не беше изпълнена, отказана от новите закони без предизвестие. Господин Моуън, който беше предал „Тагарт Трансконтинентал“ в най-тежкият момент, сега правеше стрелки от риърдънов метал и ги продаваше на „Атлантик Саутърн“. Риърдън наблюдаваше, изключил емоциите си.
Той се извръщаше без да каже и дума всеки път, когато някой споменеше пред него онова, което всички знаеха: за бързо натрупаните състояния от риърдънов метал.
— А, не — казваха хората в салоните за приеми, — не бива да го наричате черен пазар, защото всъщност не е. Никой не продава метала нелегално. Те просто продават правата си върху него. Не го продават наистина, просто събират дяловете си на едно място.
Той не искаше да знае заплетените начини, по които „дяловете“ се продаваха и събираха, нито пък как един производител във Вирджиния беше пуснал на пазара петстотин тона съдове от риърдънов метал само за два месеца, още по-малко кой във Вашингтон беше тайният партньор на този производител.
Той знаеше, че тяхната печалба от тон риърдънов метал беше пет пъти по-голяма от неговата. Не казваше нищо. Всички имаха право на метала, освен самия той.
Младото момче от Вашингтон, на което стоманодобивните работници викаха Дойката, се мотаеше около Риърдън — постоянно учуден, простоват и любопитен; не беше за вярване, но явно това беше неговата форма на възхищение. Риърдън го наблюдаваше развеселен, но с погнуса. Момчето нямаше и представа за морал — колежът го беше отучил от него и му беше оставил само една странна прямота, едновременно наивна и цинична, като невинността у някакъв дивак.
— Вие ме презирате, господин Риърдън — веднъж беше заявило то, неочаквано, без обида. — Това е непрактично.
— Защо да е непрактично? — беше попитал Риърдън.
Момчето беше придобило озадачен вид и не беше намерило отговор. То никога нямаше отговор на въпроса „защо?“. Използваше плоски твърдения. Казваше за хората „Той е старомоден“, „Той е невъзстановен“, „Той не се е пригодил“ — без колебание или обяснение; казваше освен това, въпреки че беше завършило металургия: „Топенето на желязото, струва ми се, изисква висока температура“ Изказваше само несигурни мнения за физическата природа — и само категорични императиви за хората.
— Господин Риърдън — беше казало веднъж, — ако мислите, че трябва да отпускате повече метал на вашите приятели, може да се уреди, да знаете. Защо не кандидатстваме за специално разрешение на основата на жизнената нужда? Имам няколко приятели във Вашингтон. Вашите приятели са доста важни хора, големи бизнесмени, така че няма да е трудно да се измъкнем с жизнената нужда. Разбира се, ще има разходи за това-онова във Вашингтон, знаете как е, нещата винаги струват пари.
— Кои неща?
— Разбирате ме.
— Не — беше казал Риърдън. — Не разбирам. Защо не ми обясните?
Момчето го беше погледнало несигурно, беше го претеглило наум и после изтърси: — Това е лоша психология.
— Кое?
— Знаете ли, господин Риърдън, не е нужно да използвате такива думи.
— Какви?
— Думите са относителни. Те са само символи. Ако не използваме грозни символи, няма да има грозота. Защо искате да кажа нещата по един начин, когато вече съм ги казал по друг?
— По какъв начин искам да ги казвате?
— Защо го искате?
— По същата причина, по която вие не го искате.
Момчето беше замълчало за момент, после беше казало:
— Знаете ли, господин Риърдън, няма абсолютни стандарти. Не можем да се опираме на твърди принципи, трябва да сме гъвкави, трябва да се нагаждаме към реалността на деня и да действаме съобразно момента.
— Слушай, идиот такъв. Иди и се опитай да излееш тон стомана без твърди принципи, съобразно момента.