— Извинявайте, аз за пръв път пътувам с такава машина. Можете ли да ми кажете нещо повече за нея?
— Аз също не съм специалист — усмихна се Лазов, — но ние ей сега ще тръгнем и вие сам ще разберете някои неща. Това, доколкото ми е известно, е обикновен модел пътнически самолет. Побира около хиляда пътника. Има едни двигатели, които я издигат на височина, а други… Ето!
Джими почувствува силни тръпки да минават през него. Стените и креслата, и закованите масички — всичко потрепера и като че ли се повдигна нагоре. В същия миг през прозореца нахлу в кабината странна бледа светлина. Той усети някаква загадъчна лекота на тялото си, което сякаш бе загубило своето тегло. Повдигна ръка — тя се движеше като безплътна сянка и не срещаше никаква съпротива във въздуха. Спомни си, че подобно нещо бе изпитал отначало и в транспортната ракета.
— Забравих да ви кажа… — подхвана бързо Светозар, като видя пребледнялото лице на Атомния човек. — В стените на самолета са разклонени нагъсто проводниците на един апарат, който превръща гравитоните5 в светлинна енергия и по този начин намалява земното привличане на една десета част от неговата сила. Сега апаратът почна да действува. Усещате сам лекотата, нали? Тази светлина също идва оттам. Ако бяхте навън, щяхте да видите интересна гледка. Целият самолет е обвит в ефирен светлинен облак. Ето влязоха в действие и подемните дюзи. За няколко минути ще се вдигнем на сто километра височина и там ще заработят двигателите за хоризонтален полет. Другарката е права, че ще стигнем за три часа. Тази скорост е възможна само високо в стратосферата.
Джими слушаше разказа на пътника, както възрастен слуша фантастична приказка. Той реши да стане от мястото си, но веднага залитна встрани.
— Не бива да ставате! — предупреди го Светозар. — Може да се ударите някъде. Като стигнем нужната височина земното привличане отново ще стане нормално.
Ала Джими не го послуша. Недоумяващ пред чутото и още повече забъркан от необикновените усещания, той се залюля към овалния прозорец на външната стена на кабината. Блъсна се в масичката, опря ръце на стената и се наведе към прозореца, но неотмереното движение на главата го накара да удари силно носа си в дебелото стъкло. Наистина земята под тях се отдалечаваше с бясна скорост. Долу някъде се очертаваха планински хребети, езера, реки. София приличаше вече на някакво сивочерно с назъбени краища петно. После облаците спуснаха непрозрачна завеса пред стъклото. Ето изчезнаха и те. Останаха далече долу като неподвижно снежнобяло море, искрящо под лъчите на слънцето. И около самолета се разстла млечната синева на стратосферата. Джими затвори очи… Отвори ги… Ощипа както предния ден в подводницата ръката си, погледна през прозореца — все същата пуста и синя безконечност. Внезапно краката му стъпиха солидно върху пода. Лекотата се стопи и той отново усети тежестта на своето тяло. Този път обаче по-силно, защото беше изпитал вече едно друго състояние.
— Сега поехме пътя за Америка — обясни Светозар.
Той за миг се укори, че с почти детинско удоволствие беше се наслаждавал на недоумението и забъркването на този нещастен човечец, попаднал по една приказна случайност в напълно чуждо време. Стана му мъчно за него и затова, когато Джими съкрушен промълви: „И всичко това истина ли е?“, той, без да иска, се изпусна:
— Да, истина е, приятелю Кук.
— Откъде ми знаете името? — извика Джими разтреперан.
Младият учен прехапа устни, ала беше късно. Трябваше или набързо да измисли някакво обяснение, или да разкрие истината и той замълча в нерешителност.
— Откъде ми знаете името? — повтори гневно Джими, като хвърли подозрителен поглед и към лекарката. Но тя гледаше не по-малко учудено пътника, когото не искаше да приеме в кабината.
— Ще ви кажа… — произнесе бавно Светозар. Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади от портфейла няколко снимки. — Това нали сте вие?
Джими пое с разширени очи снимките. Те бяха ясни, в естествени цветове и той веднага позна себе си. Лежеше върху някакви черни скали в предишните си дрехи, а лицето му беше лице на смъртник. Различните пози показваха ту само лицето, ту цялото му тяло или пък скалите около него.
— Какви са тези снимки?
— Тези снимки направи моят приятел Едуард Бентам, когато ви открихме в Антарктида.
— Аха… — трепна Джими и отпусна безнадеждно ръце. Помълча малко, после добави с отпаднал глас: — Значи успяхте да ме хванете. Защо тогава разигравате тези комедии? Играта свърши.
5
Според теорията на съветския учен Иваненко земното привличане се осъществява чрез съвсем малки материални носители на енергия, наречени от него гравитони.