Джими, омекнал и безволев, тръгна след него, ала няколко пъти се обръща да зърне още веднъж познатата, скъпа гледка. В гърдите му се надигаше нещо тежко и горчиво, което напираше в гърлото, овлажняваше очите. Тъпа болка мачкаше сърцето му.
Излязоха на един необикновено широк булевард. Колкото и внимателно да гледаше, Джими не можеше да познае в него някогашната най-видна улица в Нюйорк — Петото авеню. Геофизикът, който често спираше угрижени погледи върху потъмнялото му лице, се поколеба, но после решително го дръпна за ръката.
— Да влезем тук!
Джими вдигна глава и прочете над входа неголям, лъскав надпис: Музей на империализма. Сградата му се стори позната. Това беше гигантски небостъргач, който поразително приличаше на Емпаер стейтс билдинг6. Безкрайна, въртяща се стълба ги отведе към горните етажи. Като прескачаха от по-бързо движещите се ленти върху по-бавните, двамата слязоха на десетия етаж, над чиято врата пишеше: Отдел „Печат“.
— По-долу можете да видите една истинска атомна бомба — каза Бентам. — Но ще отидем там друг път. Сега искам да ви покажа нещо по-интересно.
Той го остави да седне в просторната и светла читалня, в която имаше твърде малко посетители и изчезна зад една от страничните врати. Джими поседя малко замислен, след това стана от мястото си и тръгна по безкрайния коридор вдясно, където зад стъклени витрини бяха подредени множество вестници, списания, книги и снимки.
— Невъзможно! — шепнеха устните му. — Невъзможно!
Зад стъклата се мъдреха пъстрите корици на „Тайм“, едрите заглавия на „Нюйорк пост“, на „Дейли телеграф“. Ето и скандалната книга на бившия му колега Харвей Матусоу „Лъжесвидетелят“. Неволно той се вгледа под заглавието на един от броевете на „Дейли Хералд“. Със ситни, но ясни цифри там стоеше датата 12 март 1969 год.
— Боже мой!…
Джими извърна глава и отмина. Върна се пак, прилепи нос до стъклото. Датата продължаваше да си стои на мястото. Загледа я тъпо и безсмислено, докато зениците му се премрежиха и тя затанцува пред тях, разкривена и страшна. Тогава той се дръпна уплашено и с проклятие се отдалечи. Погледът му, който блуждаеше по стените, попадна върху една отделна витрина, над която с едри букви се съобщаваше, че зад нея са изложени новооткрити експонати. Нещо като мълния прониза мозъка му и го накара да спре за миг окаменял. С подгъващи се колене и бързо-бързо мигащи клепачи той доближи витрината. Протегна ръка, която неудържимо трепереше, и докосна студената, гладка повърхност. Лицето му беше станало пепелносиво, а очите сякаш опипваха края на някаква бездънна пропаст. Внезапно едно задавено хриптене разтърси тялото му и той се хвърли със свити юмруци към витрината. Звънко отекнаха ударите по стъклото, ала Джими не знаеше, че отдавна не съществуваше вече чупливото стъкло. Озверен, той не преставаше да бие, да бие, но само пръстите му отскачаха натъртени и окървавени.
— Хей, другарю! — дотича изплашен някакъв човек. — Какво правите? Бива ли такова нещо?
Той се опита да го задържи, но Атомният човек го блъсна и продължи да удря ожесточено, докато юмруците му паднаха отмалели. Отпусна се, залюля се като припадащ и грохна с лице върху витрината.
— Приятелю, какво става с вас? Елате на себе си!
Дочул врявата, Бентам пристигна разтревожен заедно с посетителите на читалнята. Прихванаха Джими през кръста, за да го отведат, и в този момент геофизикът забеляза над рамото му корицата на един ръкопис. „Атомът — естествена смърт на комунизма, философска студия от Д. Х. Кук“ — пишеше върху картонената папка. Той се усмихна, разбрал причината за това изстъпление, но после още по-загрижено се зае с нещастния атомен Джими, който след двеста години неочаквано бе срещнал плода на своята глупост и заблуждение. Бентам не предполагаше, че тази малка разходка из миналото можеше да бъде така ужасяваща за неговото откритие. Той го въведе в един от малките работни кабинети, след което помоли другите да ги оставят на спокойствие. Затвори след тях вратата и разтревожен седна срещу Джими, който с клюмнала глава, смазан и жалък, лежеше върху облегалката на креслото. Геофизикът остави вестниците, които носеше под мишница, на масата и извади от джоба си кутия цигари.
— Вие нали пушите? — обърна се той умолително към Джими. — Ето, намерих цигари за вас. Запалете една, може да се успокоите.
Джими не отговори. Беше затворил очи и лицето му имаше цвета на човек, умрял от задух.
6
Емпаер стейтс билдинг — най-високия небостъргач в Нюйорк, намиращ се на ъгъла на Петото авеню и 34 улица.