Той се втурна напред… Куаку само се завъртя около себе си. Когато Пиетро премина покрай него, той протегна крака си. Противникът му се пльосна с цялата си тежест на пода. При това някаква ниска масичка се превърна в прах. В същия момент Ландо се втурна яростно към Куаку, който в момента беше с гръб към него. В ръката си той държеше останките от някаква стъклена лампа, която току-що бе строшил.
— Son of a bitch33 — спокойно каза Роки.
Без да се изправя от фотьойла, от който досега не бе се помръдвал, той протегна огромната си ръка, сграбчи ръката на Ландо, обезоръжавайки го с едно извиване, нанасяйки му в същия момент тежък удар с крак в стомаха. После се изправи. Никой от двамата братя не беше показал до момента и най-малкия признак на задъхване. Само очите им блестяха от омраза и презрение.
Куаку повдигна с една ръка Белинцона като вързоп мръсно бельо. Той разкопча панталона на колоса и го смъкна надолу. Белинцона дойде в съзнание, когато Куаку разкъса гащетата му с бяс, превръщайки ги в парцали.
Очите на Пиетро се завъртяха диво. Той се опита да се освободи. Куаку го разклати назад-напред и удари три пъти главата му в цокъла на някаква абстрактна статуя. В краката на Роки Ландо, обхванат от спазми, повръщаше пяна.
Куаку се наведе над Белинцона и прошепна нещо на ухото му. Пиетро, пред чиито очи се разстилаше червена мъгла, поклати глава, протестирайки. Роки, с гръб към тях, в един от ъглите на стаята, правеше някакви странни движения, сякаш уринираше, без да се интересува какво става зад него.
Куаку, чиито пръсти на ръката лесно можеха да обхванат една баскетболна топка, хвана с отвращение главата на Белинцона.
— Слушай ме добре — каза той, без да повишава глас. — Ти ще изтърпиш сега същото, което си извършил със сестра ни. Негрите не са дупедавци… Ти ще станеш такъв!
Белинцона изведнъж си даде сметка, че няма никакво оръжие и силите му не са повече, отколкото на едно дете. Той отново поклати глава. Огромното му тяло беше разпънато на мокета полуразсъблечено, а огромните му бедра и задница напомняха бутове на свиня, легнала под ножа на касапина. От очите му потекоха сълзи на безсилие.
— Don’t do that, brother, don’t do that!…34
Без да му обръща внимание, Куаку се обърна към Орландо, чието лице бе придобило зеленикав цвят и се обливаше в пот.
— За теб няма да има нищо… Искаме да видиш как твоят приятел ще бъде подреден. А знаеш ли защо? Той никога няма да ти прости, че си бил свидетел на това. Ще се страхува, че някъде може да проговориш.
Куаку го погледна и заключи:
— Той ще те очисти!
— Don’t do that!… — изстена Белинцона. — Kill me, but don’t do that!35
— Затваряй си устата, ясно ли е? Роки?
— Ready36 — каза Роки.
Всички глави се завъртяха към него. Сега той беше с лице към тях и това, което видяха Орландо и Белинцона, ги ужаси. От разкопчания панталон на Роки се показваше фалос с нечовешки размери, надут и насочен вертикално с такава сила, сякаш нищо не бе в състояние да го накара да се наклони надолу. Куаку се наведе бързо, обърна като палачинка Белинцона, седна на плещите му и насочи в главата на гиганта собствения му револвер.
— Стреляй мръснико! Стреляй! — изкрещя Белинцона.
Куаку го хвана за ухото и удари челото му в земята. Ужасен, Ландо затвори очи, но веднага след това ги отвори, смразен от чудовищния спектакъл. Той видя Роки да възсяда Пиетро, който плачеше като дете, дращейки с нокти по пода.
— Това не… това не…!
— Копеле! — изръмжа Роки.
За момент тялото му се задвижи нерешително, докато мускулестите ръце се забиха в меката и белезникава плът на Пиетро. В тази модерна дамска стая, в центъра на Цюрих, сякаш се бяха върнали времената на примитивните народи.
В този момент двамата братя с нищо не приличаха на ядрения учен и професионалния шампион. Две животни с озверели очи прилагаха закона на джунглата.
Въпреки отчаяните движения на своята жертва Роки успя да се придвижи напред. Той форсира движението.
На отчаяния вик на Белинцона отговори ехото на победния вик, дошъл от дълбочината на вековете.
16.
— Какво ти е? — Химене запита Клопе. — Видът ти е съвсем смешен…