Клопе седна на края на леглото. Всичко сега му беше безразлично. Изтезанията не го плашеха, а идеята за смъртта нямаше никакво влияние върху него. След като беше погребал Ренате, всички ценности, за които се беше борил цял живот, сега му се струваха ненужни. Освен една: принципите за пълна дискретност, които лежаха в основата на могъществото и богатството на неговата страна. Дори нацистите не можеха да накарат чиновниците от банките да издадат номера на еврейските банкови сметки, блокирани през време на войната. Той също знаеше да мълчи, без да се безпокои от последствията за самия него и неговото богатство. Клопе изгледа Волпоне и Габелоти и по устните му се появи сянка от презрителна усмивка.
— Мисля, че той се подиграва с нас — подхвърли Итало с неутрален глас.
След като се беше осъществила срещата в „Долдер“ грандхотел, Итало беше изпратил по свой куриер писмото на Инес на Химене Клопе. Чак след завръщането на човека той беше научил за смъртта на Ренате. Това променяше изпяло подготвените заедно с Габелоти планове. Те бяха побързали към гробищата и бяха действали без предварителна подготовка.
— Поставих ви един въпрос — внезапно се намеси с груб глас Габелоти.
Омер спокойно поклати глава:
— Не зная за какво говорите.
Бебе Волпоне се извъртя, хвана за реверите банкера и кресна:
— Слушай ме добре, стронцо44! Има едно нещо, което трябва да научиш! Какво ще се случи с твоята банка и съпругата ти, както и с теб!
Щом усети, че Къркпатрик затваря голямата си уста, Блеш стана по-малко агресивен. Повече от час той беше измъквал информация от американските си колеги, отговаряйки неохотно на поставените от тях въпроси. Малко по малко парчетата се наместваха на местата си.
Блеш беше прекратил разговора, за да посети Клопе. Демпси, Къркпатрик и Финегън бяха тръгнали към хотела си. В Сорди те бяха оставили багажа си, привеждайки в порядък своята външност. Сега всички отново се намираха в кабинета на Блеш. Темата беше изчезването на Патрик Махони.
— Имам една идея за това — каза Блеш. — Вярно е, че тя е лишена от сериозни основания…
— Кажете… — окуражи го Къркпатрик.
— Ако вашият инспектор е ликвидиран, както мислите, струва ми се, че знам как… Преди три дни в котелната на „Комодоре“ е имало престрелка.
— Кои са участвали?
— Не зная. Никой нищо не е чул, нито забелязал. Чиновниците са били алармирани от струи пара, излизащи от машинното отделение. Тръбопроводите са били пробити от куршуми. Аз посетих мястото лично. Открихме петна от кръв и гилзи. Почти съм уверен, че тялото на някакъв човек е тътрено по пода и хвърлено в пещта.
— Не проверихте ли вътре? — учуди се Къркпатрик.
Блеш му хвърли недоволен поглед.
— Не, капитане. Това е невъзможно. Централната пещ представлява подземен цилиндър от двеста кубически метра пламъци, където освен това се изгарят отпадъците от „Комодоре“. Всякакъв предмет, хвърлен там, изгаря за десетина минути, без да остави никаква следа. А за да се изстуди пещта, са необходими три дни. Ад, капитане… ад…
— Какво ви кара да мислите, че това е бил Махони?
— Напоследък в Цюрих са изчезнали двама души. Инспектор Махони и някой си Рико Гато, „торпедо“ от Западното крайбрежие на САЩ.
— Как разбрахте, че Гато е изчезнал?
— Той е влязъл в Швейцария, но не я е напускал. Не е уредил хотелската си сметка — студено каза Блеш. — Според мен има един шанс от всеки два, че жертвата в „Комодоре“ е Рико Гато или Патрик Махони. Нямам никакъв начин да разбера това, докато не открием един от двамата и го идентифицираме.
— Ако не открием никой?
Блеш разтвори ръце в знак на безпомощност.
— Въпреки че това не ви касае, трябва да знаете, че ако има трансфер на капитали, то той е извършен между наблюдаваните от вас хора и Трейд Цюрих Банк. Дъщерята на банкера е загинала при автомобилна катастрофа преди два дни, петнадесет минути след своята женитба. В този момент е погребението й. Знаете ли на кого принадлежи колата, с която тя е катастрофирала? На някой си Орландо Барето, човек от сицилиански произход. А кой мислите, че е платил автомобила?