— Вярвайте ми, че дълбоко съжалявам за вашето държане, господин Клопе. Има едно нещо, което напълно сте заслужили: траурът и нещастията, които скоро ще се стоварят върху главата ви.
Той се обърна към Итало, хващайки го фамилиарно под ръка, сякаш не забелязваше насочения към него маузер.
— Ела, Итало… Андиамо.45
Волпоне се остави да го поведат, прибра пистолета в джоба си и измъкна ключа, слагайки го в ключалката. Когато вратата се затвори, дон Еторе се опита да си спомни дали някой от хората, които някога го бяха заплашвали, бе имал щастието да остане жив след непоправимата обида.
„Не. Никой.“
— Ханс… Не ти ли се струва странно?
— Кое? — запита Брегенц.
— Това е третата кола, която спира на улицата.
— Какво от това?
— Никой не слиза от тях…
— Човек вече не може да изпуши една цигара на спокойствие — измърмори Брегенц.
— Гледай! — посочи му Романсхорн. — Още една!
Брегенц видя един опел да спира на тридесетина метра от банката със загасени светлини.
— Това е четвъртият автомобил — забеляза Брегенц.
Лицето му беше напрегнато. На интервали от двадесет секунди още два автомобила спряха зад другите. Брегенц заинтересувано смръщи вежди.
— Какво интересно има в това?
— Нали знаеш какво каза Блеш? — попита Романсхорн, без да изпуска от погледа си Щампфенбахщрасе. — Сигнализирайте ми за всичко, което ви се стори необичайно. Една барака, иди-дойди… но шест на една и съща улица… Дай ми машинката.
Той изтръгна радиостанцията от ръцете на Брегенц.
— Дорнер? Романсхорн. Къде е Блеш?
— Какво има?
— Шест коли паркираха на Щампфенбахщрасе. Никой не слиза от тях.
— Сега ще се свържа с него — каза Дорнер.
Романсхорн прекъсна връзката.
— Какво ще правим? — попита Брегенц.
Неговият часовник показваше 23 часа и 56 минути.
— Нищо. Ще чакаме.
По силата на навика Брегенц провери присъствието на колта в джоба на шлифера си. Досега той си беше служил с него само на стрелбището по време на тренировки. През стъклата на галерията Брегенц погледна внимателно към паркираните автомобили. Беше толкова обезпокоително, че никой не слиза от тях.
Историята познава много случаи, когато дребните неща променят нейната посока. Само за секунди лейтенант Блеш щеше да пропусне повикването на сержант Дорнер. Блеш се беше разположил в своя ергенски апартамент, където всичко беше направено, за да доставя удоволствие на очите и ушите. Загърнат в пурпурночервения си халат, с чаша уиски в ръка, той се беше изтегнал на покритото с лилава кожа канапе, отбелязвайки с пръст някаква мистериозна нота, доловима само за самия него. Върху главата му имаше слушалки, свързани със стереоуредбата, която му беше струвала тримесечната заплата.
За Блеш, който замаскираше своето призвание на естет зад душата си на полицай, най-доброто отпускане след тежките полицейски функции сред неграмотни служители беше слушането на неговия бог — Волфганг Амадеус Моцарт.
Въпреки екстаза, в който го беше хвърлило изпълнението на „Кози фан тутте“46, неговата предпочитана опера, той не успя да се спаси от звъна на заглушения от звука на медните фанфари телефон. Реши да не отговаря. Звънът продължи упорито, разваляйки впечатлението от музиката.
Фриц Блеш остави чашата си и потърси с поглед бронзовия часовник от осемнадесети век, най-скъпия сред притежаваните предмети, с които се беше заобиколил. Беше 23 часа 56 минути и 37 секунди. Лейтенантът вдигна слушалката, захвърляйки с главата надолу величествените мечти, с които го беше заобиколила музиката на Моцарт.
— Да.
— На телефона е сержант Дорнер, лейтенант.
— Какво искате?
— Брегенц и Романсхорн току-що ми се обадиха. Шест автомобила са спрели пред Трейд Цюрих Банк. Никой не слиза от тях.
— Какво от това? — ядоса се Блеш, все още под омаята на гения на Моцарт.
— Нищо… лейтенант… Извинете ме… Вие бяхте поръчали…
— О, боже! — възкликна Блеш. — Изпратете незабавно два автобуса с хора! Затворете двата изхода на Щампфенбахщрасе! Бързо! Ще се присъединя към вас на място!
Без да затваря телефона, той изтича в банята, съблече халата си, навлече едно поло, панталон и обувки, без да губи време за обуването на гащета и чорапи. По пътя си грабна своя полис питон 357 магнум и го натъпка в джоба на шлифера, спускайки се по стълбите като снаряд, скачайки през четири стъпала.