Пицу поклати отчаяно глава.
— Защо ме взе със себе си?
— Искам да имам свидетел и подкрепа в нужда. Но не с изстрели.
— С Габелоти човек никога не може да бъде в безопасност. Сам ли ще бъде?
— Не знам, Виторио.
— Какво?
— Остави го. Повярвай ми…
Със съжаление Пицу измъкна своя парабелум смит и уесън, 39 калибър, вън от кобура. Сложи го в кутията за ръкавици под куп пътни карти.
— Много умно! С подобни лели сякаш съм гол.
— Ела!
Небрежно стоящите в преддверието двама мъже не ги обидиха с обиск. Виторио Пицу почувства допълнително съжаление. Но когато влезе в бюрото на Габелоти, той констатира с безпокойство, че донът е заобиколен от трима свои хора. Анджело Барба и Кармине Кримело, двамата му „консилиере“, и човекът, който смени лагера си, Карло Бадалето. Някога той беше под заповедите на Пицу. Мисълта, че неговият някогашен подчинен носи изкуствени зъби след удара с глава на Итало, му достави удоволствие.
Виждайки ги да влизат, Еторе Габелоти кимна за поздрав. По външния му вид личеше, че е прекарал безсънна нощ. По гладката кожа на бледото му лице, под очите му се бяха формирали дълбоки торбички тлъстина. Юделман усети незабавно промяната на настроението. Преди три дни, в Насау, при срещата на двата клана, настроението беше близко до еуфория. Сега витаеше атмосфера на подозрение и заплахи.
— Моля, седнете — покани ги Габелоти.
Юделман и Пицу седнаха на крайчеца на задниците си, един до друг, с лице срещу дона, заобиколен от дясната си страна от Кримело и Барба и отляво от Карло Бадалето.
Еторе започна без предисловие:
— Моше, извиках те, за да ти поставя няколко въпроса, свързани с нашите пари.
— Слушам ви — каза Юделман.
— Когато Дженко ни изпрати телеграмата си — „Аут“, парите трябваше да се трансформират на другия ден, да речем най-много след два дни, от тази швейцарска банка. Забелязах мимоходом, че ти ме държиш в неизвестност. Очаквах от приятел, какъвто си ти, да ми телефонираш, за да ме известиш за промените. Ти не го направи. Дон Дженко също. Аз съм разочарован. Питам те — да или не, нашите два милиарда трансформирани ли са?
— Още не, дон Габелоти.
— Мога ли да те попитам защо?
— Дори да не бяхте ме поканили, аз се готвех да ви поискам среща, за да говорим по този въпрос.
— Защо си взел със себе си Пицу?
Моше не посмя да му отвърне, че той самият го приема с трима души от своя антураж.
— Страхувал си се, че няма да бъдеш приет — иронизира думите си нежно Габелоти.
Юделман учтиво се усмихна, докато Бадалето се задуши от смях под студения поглед на Пицу.
— Аз мога да изляза — оглеждайки се наоколо, каза Пицу.
— Не мърдай! — протестира Габелоти. — Ти си добре дори при нас, Виторио. Не сме ли съдружници?
После отново се обърна към Моше:
— Слушам те.
Моше концентрира мислите си, събра ръце пред себе си и изрече:
— Има известно забавяне.
— Защо? — бащински го окуражи Габелоти.
— Случи се голямо нещастие. (Той видя Габелоти да разменя светкавични погледи с Кримело и Барба.) Дон Дженко Волпоне е мъртъв.
Напрежението се покачи с много градуси изведнъж, ако се съдеше по мъртвата тишина, която настъпи внезапно в стаята.
— Това е действително голямо нещастие! — каза Габелоти. — Какво се е случило?
— Дон Дженко е претърпял нещастие в Цюрих. Кракът му е намерен върху скарата на един локомотив.
— Кракът му? — искрено се учуди Габелоти. — А с него самия какво е станало?
— Тялото му все още не е намерено. Брат му е там.
— Как разбрахте за нещастието?
— От полицията в Ню Йорк.
— Искаш да кажеш, че полицията е идентифицирала крака на Дженко?
— Дженко се снабдяваше с обувки при Биаска. Швейцарските полицаи са изпратили обувката на тукашните си колеги. Биаска е потвърдил, че това е действително обувката на Дженко. За нещастие Итало го потвърди. Кракът, намерен в Цюрих, е на дон Дженко.
— Дълбоко съжалявам, Моше! — каза Еторе. — Моите сътрудници също. Дон Дженко беше мъдрец, „уомо ди риспетто“19. От свое име и от името на цялата ми фамилия изказвам искрените си съчувствия и съболезнования. Кога ще бъде погребението?
— Мисля, че Итало няма да реши нищо, преди да открие тялото на брат си.
— Ако някой ми беше казал преди три дни нещо подобно, за нищо на света не бих му повярвал — кимна Габелоти. — От какво по-точно е загинал дон Дженко?