— Фолко, ще го занесеш на аерогарата. Искам да замине с първия самолет за Ню Йорк. Даваш го лично, за да бъде връчен лично. Ясно ли е?
— На кого да го връча? — попита Фолко. — Не познавам никого тук…
— Барето? — Итало се обърна към Ландо.
— Ще отидеш в бюрото на „Карго“ — каза Ландо. — Ще потърсиш Елизабет. Тя ще се оправи.
— Нищо интересно — засмя се Бебе Волпоне. — Това е сувенир… Един часовник… Подарък… Просто не желая да плащам мито.
— Падроне — протестира Белинцона, — таксата за един часовник от осемдесет и четири долара няма да е кой знае каква…
— Млъквай!
После се обърна към Фолко:
— Ела при мен, щом колетът замине. Искам да ти кажа две-три думи.
Мори повдигна едната си вежда.
— Добре.
Итало се обърна към Пиетро:
— Слез във фоайето и ми донеси две тестета по 52 карти.
— Отивам.
Следващите му думи бяха за Орландо Барето:
— Отиваш веднага в някоя агенция за даване на апартаменти под наем и наемаш един голям или някоя вила, или нещо подходящо… Плащаш за шест месеца в аванс. Измисли нещо за дипломати или както искаш, все ми е едно. Искам да спя там тази вечер. Ей!… Не бързай! Имаш ли наличност?
— Малко…
— Малко не значи достатъчно… Вземи това. — Той пъхна в ръката му дебела пачка прегънати банкноти. — Не се мъчи да ги броиш. Десет хиляди долара. Сега разкажи ми нещо за твоята мадама.
— Тя прави всичко необходимо, всичко!
— Разказвай!
— Току-що говорих с нея. Обадила му се е у тях.
— Кога?
— Той ще се съгласи.
— Какво му е казала, че иска от него?
— Да го види.
— Поначало тя ли предлага?
— Не. Клопе фиксира времето на срещите им.
— Няма ли да му се стори странно?
— Според Инес няма. Тя е разучила разписанието му за утре.
— Тя готова ли е?
— Да.
— Обясни ли й добре, че присъдата е само временно отложена?
— Тя го знае.
— Добре. Изчезвай!
Ландо се подвоуми дали да постави въпроса, който му стоеше на върха на езика.
— Е? — окуражи го Волпоне.
— Вие ми казахте да предплатя за шест месеца, така ли?
— Е, и? Въздухът е хубав тук, нали?
— Да, падроне.
Итало го почака да затвори вратата, преди да извади портативната си рулетка от чекмеджето на един шкаф. Той реши да си даде аванс от шест завъртания, преди да излезе нулата. После хвърли топчето…
Според него достатъчно дълго се беше мяркал из този хотел. По-добре беше да смени адреса. В най-лошия случай престоят му в Цюрих нямаше да трае повече от три дни. Като се вземат предвид средствата, които смяташе да употреби, за да пречупи съпротивата на Клопе, този срок беше повече от достатъчен. Какво значение имаха десетте хиляди долара, хвърлени на вятъра за една ненужна квартира? Той случайно докосна джоба на халата си и усети допира на тестето карти, което беше спасило живота му. Итало спря движението на топчето, преди да е спряло в някоя от клетките. Като всички запалянковци той беше суеверен и му се струваше, че не трябва да изпитва съдбата два пъти заради дреболии. Още повече след невероятния шанс, който беше спасил живота му.
Докато той набираше номера на Анджела в Ню Йорк, Фолко Мори, който се движеше с фолксвагена си по посока на летището, приближи към очите си поверения му от Волпоне пакет: кому Итало изпращаше този колет?
Името на получателя, написано с печатни букви върху етикета, го накара да подскочи от изненада: Еторе Габелоти.
Около двадесетина души го слушаха внимателно. Между тях и две жени. Естествено, след това не се предвиждаше дискусия, но между членовете на бившия колеж, примесени с делегати от Синодалната асамблея, всеки можеше да го прекъсне, ако се намери спорна или съмнителна точка в доклада. Веднъж или два пъти Клопе внимателно беше прекъсван поради някаква грешна дата.
Беше му трудно да следи нишката на доклада си: за първи път в живота си, особено когато се касаеше за Цвингли, мислите му бяха на друго място. Макар че мястото беше много подходящо за преклонение и концентрация на мислите. Малката група се намираше в библиотеката, инсталирана в бивша крипта, подпираща западното крило на базиликата. Както обикновено, за да се добере дотук, Омер беше прекосил огромното пространство на храмовото преддверие, чиито страни бяха заети от трифориум21. Беше преминал покрай фреските, увековечаващи паметта на мъртвите герои Феликс и Регула, хвърлил поглед на стъклописите на Джакомети, които той считаше за прекалено модерни за смазващото величие на Гросмюнстер — най-големия римски религиозен храм в цяла Швейцария.