Някои хора, след ужасен ден, отиват и започват да блъскат топка за тенис по корта, други тичат, докато ставите им се разпаднат. Една приятелка от Корал Гейбълс имаше навика да замъква на плажа сгъваемия си стол и там изгаряше стреса си с помощта на слънцето и някое сълзливо полупорнографско романче, с каквото не би и сънувала да се появи в професионалната си среда — тя беше районен съдия. Много от ченгетата, които познавам, предпочитат да отмият грижите си с бира в клуба.
Никога не съм била особено спортна натура, плаж нямаше достатъчно близо, за да мога спокойно да стигна до него с колата си, а пиенето не е разрешавало нито един проблем. Готвенето беше едно удоволствие, за което обикновено нямах време, и въпреки че италианската кухня не е единствената ми любов, винаги е била това, което умея най-добре.
— Използвай най-ситната страна на рендето — казах на Люси, надвиквайки шума от водата, която течеше в мивката.
— Но то е толкова твърдо — оплака се тя и въздъхна в знак на отчаяние.
— Узрялото пармиджано2 е твърдо. И внимавай да не си рендосаш пръстите, окей?
Приключих с миенето на зелените чушки, гъбите и лука, внимателно ги подсуших и ги подредих върху дъската за рязане. На печката къкреше сос, който бях приготвила миналото лято от хановерски домати, босилек, риган и няколко скилидки чесън. Винаги държах достатъчно големи количества от него във фризера за случай като този. Върху хартиени салфетки се отцеждаше луганега3 близо до други салфетки, върху които имаше леко запържено крехко говеждо. Под влажна кухненска кърпа върху плота се надигаше тесто с високо съдържание на глутен, а в една купа бях натрошила малко пълномаслена моцарела, сирене, което бях донесла от Ню Йорк в саламура, така както го бях купила от любимия си деликатесен магазин на Уест Авеню. При стайна температура сиренето ставаше меко като масло, разтопеше ли се, започваше да се разтяга на чудесни конци.
— Мама винаги ги купува готови и само добавя разни боклуци — каза Люси задъхано — или пък купува от магазина неща, които само трябва да се претоплят.
— Това е просто ужасно — възразих аз и наистина си беше така. — Как може да яде такива работи? — Започнах да режа продуктите. — Баба ти по-скоро би ни оставила да умрем от глад.
Сестра ми никога не бе обичала да готви. Не разбирах защо. Някои от най-щастливите моменти от детството ни са преминавали около масата. Когато баща ни беше по-добре, сядаше на председателското място и важно раздаваше чиниите, препълнени с димящи спагети, или в петък — с омлет. Колкото и да бяхме бедни, храна и вино имаше винаги в изобилие и за мен беше радост да се прибера вкъщи от училище, защото ме посрещаха вкусните миризми и обещаващите звуци от кухнята.
Тъжно беше, че за Люси тези неща бяха непознати, така се нарушаваше традицията. Предполагах, че в повечето случаи, когато тя се връща от училище, я посреща една тиха, безразлична къща, където приготвянето на вечерята е досадно задължение, отлагано за последната минута. Сестра ми въобще не е трябвало да става майка. Въобще не е трябвало да се ражда италианка.
Намазах ръцете си със зехтин и започнах да меся тестото, натискайки толкова силно, че чак малките мускули на ръцете ме заболяха.
— А можеш ли да го завъртиш като по телевизията? — попита Люси, като застана неподвижно и впери в мен широко отворени очи.
Направих й демонстрация.
— Страшна си!
— Не е толкова трудно — усмихнах се и бавно покрих свитите си юмруци с тестото. — Номерът е да държиш пръстите си свити, за да не направиш дупки на тестото.
— Нека аз!
— Ти още не си настъргала сиренето — казах с престорено сърдит глас.
— Моля те…
Тя слезе от табуретката и се приближи до мен. Взех ръцете й, намазах ги със зехтин и ги стиснах така, че да станат на юмруци. Учудих се, че ръцете й са големи почти колкото моите. Когато беше бебе, юмручетата й бяха като орехи. Спомням си как протягаше към мен ръчички, когато ходех у тях по онова време, как грабваше показалеца ми и се усмихваше, а в гърдите ми се разливаше някаква странна, необикновена топлина. Увих тестото около юмруците на Люси и й помогнах да го подметне тромаво.
— То расте все повече и повече — възкликна тя. — Ама че работа!
— Тестото расте заради центробежните сили — горе-долу по същия начин хората са правели стъкло. Нали си виждала старите стъкла за прозорци с вълнички по тях?
Тя кимна.
— Оформяли са стъклото като голям плосък диск…
И двете вдигнахме глави едновременно в момента, в който се чу изхрущяването на чакъл под гумите на, кола навън. Бяло ауди бавно спираше пред къщата. Настроението на Люси веднага се понижи.