— Лесни пари — съгласи се сухо Гидеон.
— Но междувременно тя ме доведе при теб, Гид. А това променя нещата. Имам предложение и за двама ви.
— Забрави си предложението. Сменил съм си името не без причина, Джейк. Вече не съм в бизнеса.
— Не ти вярвам нито за секунда. Щом не си в бизнеса, какво правиш тук — нали търсиш Цветята на Флийтуд?
— Това е нещо лично — каза Гидеон по-меко.
Сара крадешком погледна Гидеон. Лицето му беше строго, а очите — студени.
— Хей — каза Джейк, — значи нещо лично! — Той намигна към Сара. — Разбирам. Но това все още не означава, че ние тримата не можем да си спретнем един малък бизнес. Обмислил съм го много добре и имам ясни идеи.
— Бас държа, че е така — каза Гидеон.
— Сега, само ме изслушай, приятелю. Ето как ще заформим нещата. Ще вдигнем страхотен рекламен шум около Цветята на Флийтуд, намерени от „Слотър Ентърпрайзиз“ и предадени на малката писателка на любовни романи, разбираш ли? Пресата ще лудне по тази сензация. И после, докато плуваме на гребена на рекламната вълна, ще обявим, че Сара се присъединява към нас в експедиция в южната част на Тихи океан, където ще търсим самолет, натоварен със злато. Както казах, парите и интересът на медиите ще потекат към нас като луди. Действа като динамит, Гид. Динамит! Идеята ми е по-добра от старите времена, нали? Няма повече да рискуваме главите си в някакви забравени от Бога южноамерикански джунгли. Пътуваме само първа класа, и то през цялото време. И трябва да знаеш — ако дойдеш и ти, вероятно ще намерим проклетото злато.
— Не, благодаря — каза Гидеон.
— Обмисли нещата — настоя Джейк. — Остави ги малко да поотлежат, това е всичко, което искам от теб. В старите времена бяхме страхотен отбор. Ти го знаеш много добре и аз го зная много добре.
— Какво те кара да мислиш, че ще намерим Цветята на Флийтуд? — попита Гидеон.
Джейк Савидж го погледна удивено и след това, за изненада на Сара, избухна в луд смях.
— Хей, Гид, та това съм аз, старият ти приятел Джейк, забрави ли? Познавам те, приятелю. Ти никога не се залавяш с нещо, ако не си сигурен в успеха. Щом си се съгласил да помогнеш в тази работа на госпожица Флийтуд, то е защото си сигурен в своя дял от меда, а и си напълно сигурен, че ще има мед. Ние с теб никога не сме работили даром, дори и когато е бивало лично.
Седма глава
— Заслужила съм някои обяснения, Гидеон — Сара яростно режеше с нож стъблата на прясно броколи. Тя остави зеленчука в една цедка и взе морков и белачка.
След като Джейк Савидж се качи в колата си и замина да си търси мотел в близкия град, в хижата настъпи напрегнато мълчание. Джейк изглежда не се обиди от това, че Гидеон не го покани да остане при тях през нощта. Сара имаше чувството, че този човек не можеше да се обиди лесно. Така беше свикнал всички да му се възхищават, че и през ум не можеше да му мине, че го обиждат.
— Какво искаш да знаеш? — Гидеон седеше на масата в кухнята, а пред него имаше студена бира. Изглеждаше отчужден и затворен, както когато го видя за първи път на прага на къщата му.
— Ами, бихме могли да започнем с истинското ти име, да речем — каза Сара кисело, докато яростно белеше моркова.
— Истинското ми име е Гидеон.
— Гидеон чий?
— Има ли значение?
— Има значение, дявол да го вземе. Кое е истинското ти име?
— Моето истинско име е Трейс. На това име имам един куп кредитни карти, номер на социалната осигуровка и шофьорска книжка. Колко по-истинско искаш да бъде?
— Какво ти беше името, преди да се наречеш Трейс? — попита тя през стиснати зъби. — В миналото, когато сте били партньори с прочутия Джейк Савидж? Той прокара ръка през косата си.
— Карсън.
— Карсън — повтори тя името и направи пауза, за да изпита звученето му. — Не е лошо. Но повече ми харесва Трейс. Може би защото се представи с това име, когато се запознахме. Може би защото се любихме, когато се казваше Трейс. — Е добре, да преминем на следващия въпрос. Какво точно се случи тогава в джунглата, където и двамата уж сте изчезнали? И в коя джунгла беше това, все пак?
Гидеон забави отговора си.
— Сега вече няма никакво значение. Казах ти, че „Савидж и Компания“ понякога изпълняваха странни поръчки из цяла Южна Америка.
— И?
— И тази беше една от най-странните. От този тип, дето не трябва да задаваш много-много ненужни въпроси и си получаваш заплащането в брой. При доставката на стоката. По принцип „Савидж и Компания“ не се залавяха с нищо незаконно, но понякога беше трудно да се определи границата между законното и незаконното.