— Почувствал си? — вниманието на Сара беше привлечено от странния израз. — Какво значи това?
Гидеон направи припрян жест.
— Точно каквото казах. Не се виждаше никой нито пред нас, нито след нас, но имах чувството, че ни се случва нещо изключително неприятно. Казах на Джейк, че ще е най-добре да слезем от джипа и да се скрием. Знаех едно място, където можехме да изчезнем, докато се размине опасността. Обикновено той се доверяваше на моя инстинкт. Всъщност винаги ми вярваше. Но този път ми каза, че съм луд. Аз бях на волана. Спрях, взех куфара с парите и тръгнах към джунглата. Джейк нямаше друг избор, освен да ме последва.
— Но не искаше да дойде с теб?
— Да — Гидеон замълча за малко, замислен над нещо свое. — Две минути след като бяхме слезли от джипа, чухме да се стреля там, на пътя. След това настъпи страхотна шумотевица из листака. Хората, които бяха нападнали джипа, бяха разбрали, че е празен, и започнаха да търсят притежателите на пакета от акциите на „Савидж и Компания“. Аз тръгнах по посока на една пещера, която бях намерил на една от картите. Но Джейк боксуваше. Не разбирах защо му е толкова трудно да върви с мен и защо продължаваше да спори.
— Може би е бил дезориентиран и изплашен.
— По дяволите, и аз бях изплашен, но поне не бях дезориентиран. Аз никога не загубвам ориентация.
— Това също ли е инстинкт?
— Наречи го, както щеш. Във всеки случай, заведох Джейк в пещерата и там открихме тунела, за който един стар водач ми беше казал. Той минаваше през един хълм и излизаше от другата страна. Идеално скривалище. Бях го отбелязал и го имах предвид за такава непредвидена опасност.
Сара изведнъж забрави за решението си да се държи твърдо. Беше очарована от историята на Гидеон.
— Колко умно от твоя страна!
Той направи гримаса.
— Ами, това беше най-доброто, което можа да ми хрумне при тези обстоятелства. За нещастие, от другата страна на пещерата имаше тесен проход над дефилето. Толкова тесен, че по него можеше да минем само един по един. Аз тръгнах пръв и носех парите, а Джейк ме последва. По някое време изглежда се е изплашил. Каза ми, че ще рискува и ще се скрие в пещерата. Извиках му, че е глупак и се опитах да му хвърля една лиана, на която да се придържа. Но той изпадна в паника и се втурна към пещерата.
— И оттогава не си го виждал — заключи Сара.
— До днес. Когато излязох от джунглата няколко дни по-късно, открих, че и двамата ни мислят за мъртви. Според местните слухове, обаче, за главите ни предлагали добри цени, ако се случи да се появим. На контрабандистите им трябвахме мъртви. Направих им тази услуга. Отпътувах от острова с един рибарски кораб и така сложих край на всичко.
— А защо трябваше да променяш името си и идентичността си?
Гидеон започна да върти кутията бира в ръцете си.
— Трудно е да се обясни. Истината е, че в това виждах добра възможност да започна отначало. Исках повече да не се занимавам с работата, която вършеха в „Савидж и Компания“. Дванайсет години в този бранш ми бяха предостатъчни. През тринадесетата година можеше и да ме убият. Но невинаги е лесно да се откажеш. Наистина не бях прочут като Джейк, но все пак ме познаваха много хора, знаеха и с какво се занимавах в миналото. Някои ми имаха зъб, като онези контрабандисти, които се опитаха да се отърват от нас след последното пътешествие. Както и да е, беше по-лесно да започна начисто.
Точно като някой от моите герои, помисли си Сара в пристъп на симпатия. Гидеон беше обърнал гръб на миналото си, за да търси нов живот.
— А Джейк?
— Не бях сигурен дали е мъртъв. Всъщност, мислех си, че имаше голяма вероятност да се е спасил. Отне ми няколко месеца, направих доста проучвания, но най-накрая открих, че си е съвсем жив и здрав и се занимава с бизнес под името Слотър.
— Значи през цялото време си знаел кой е и къде се намира, така ли?
— Казах ти, че по принцип обичам да предвиждам всичко, което евентуално би могло да се случи — обясни й спокойно Гидеон.
Сара си взе виното и седна срещу него, обмисляйки бързо казаното от него.
— Не си искал да те намери пак, нали?
— Точно така.
— Защото си се страхувал, че ще те убеждава да се върнеш пак към същия бизнес заедно с него, а си искал да стоиш далеч от всичко това, така ли?
Гидеон се подвоуми.
— Отчасти, да, предполагам, но това не беше всичко. Можех да не се поддам на неговите настоявания. Но истината е, че никога повече не исках да си имам работа с него. Или с когото и да е от хората от миналото — той я погледна в очите. — Звучи ли убедително?