— Разбира се. Имал си правото да опиташ да тръгнеш по нов път. И какъв по-добър начин да го направиш, освен под ново име? Но Джейк защо си е сменил името, когато се е спасил от джунглата? О! — Сара се удари с ръка по устата, защото в този момент се сети какъв е отговорът на въпроса й.
— Какво има, Сара?
— Да, сега разбирам. Той е трябвало да си смени името, нали? Защото е мислел, че ти или си мъртъв, или предпочиташ да те смятат за изчезнал, а е знаел, че без теб „Савидж и Компания“ на практика стават несъстоятелни. Знаел е, че не може да се справи без теб. По-добре е било да си отиде като легенда, отколкото да продължи да съществува като бивше величие, което с нищо не може да се справи. Трябвало е да мисли за репутацията си, а както ти каза, репутацията му е била всичко за него. Не е можел да понесе мисълта, че ще си развали репутацията, като покаже колко е некомпетентен и неспособен да управлява „Савидж и Компания“ без теб.
Гидеон я гледаше.
— Наистина ли мислиш, че това е била причината да си смени името?
— Ако размислиш, изглежда много логично.
— Винаги съм смятал, че използва друго име, защото се е страхувал да не се натъкне пак на онези контрабандисти — бавно каза Гидеон. — Или на някого като тях. Кой знае какви други каши е забърквал зад гърба ми!
— Може и това отчасти да е имало нещо общо с решението му да си смени името, но се съмнявам дали това е била причината, за да го направи завинаги — Сара се наведе напред. — Кажи ми нещо. Казваш, че отдалеч си го следил. С какво се занимава през последните пет години?
— През повечето време с разни незначителни неща. Ниско платени екскурзоводски задачи — с туристи, които искат да отидат на пикник в джунглата близо до някои стари развалини. От този род — добави Гидеон разсеяно. — Не съм му отдавал никакво значение. Всичко, което ме е интересувало, е да го държа далеч от себе си и да не ми се пречка.
Сара прехапа устните си.
— Но сега той доста ти се изпречи, нали? И изцяло по моя вина. Аз го доведох право при теб.
Гидеон я погледна иронично.
— Я ми кажи на колко така наречени търсачи на съкровища, специалисти по спасителни работи, любители авантюристи и всякакви неудачници от този бранш си се обадила, когато най-напред си започнала твоите проучвания във връзка с „Великолепната експедиция“?
— Поне на две дузини — призна си тя. — Разбираш ли, в началото не знаех какво точно ми трябва.
— Две дузини! По дяволите!
— Не се тревожи — успокои го Сара припряно. — За Цветята съм споменавала само пред теб и пред Слотър, или Савидж, каквото му е там името.
— Предполагам, че това е нещо, за което трябва да съм ти благодарен — Гидеон я погледна право в очите. — Две дузини! И какво те накара да се спреш точно на мен всред тази многотия?
— Поради две причини. Преди всичко, щом писмото ти пристигна, разбрах, че ми трябваш ти и никой друг, за да ми помогнеш в търсенето.
— Прословутата интуиция на Флийтуд с ново попадение.
— Не ми се присмивай. Така беше, но имаше и втора причина да те избера. Ти не искаше пари. Всъщност, след като ти споменах за Цветята, ти дори се опита да ме разубедиш — да не си губя времето, помниш ли?
— Помня много добре. Заради всичките добрини, които произлязоха от това.
— Всички други се оказаха ветрогонци или открити мошеници, които искаха да инвестирам в разните им проекти. Бях поканена да влагам пари във всяка изчезнала златна мина от тук до Австралия. Джим Слотър, искам да кажа Джейк, се оказа по-упорит от останалите, обаче. Беше го завладяла идеята да се сдружи с писателка. Имах чувството, че освен дето искаше да го финансирам, имаше някакви идеи да напиша книга за него или нещо от този род.
— Да, или нещо от този род — съгласи се Гидеон хладно.
Тя отмина думите му, мръщейки се замислено.
— А семейството ти как прие промяната на името ти?
— Това не беше проблем.
— Защото нямаш семейство ли?
Гидеон кимна.
— Да.
— И нямаш съпруга — каза Сара, свързвайки бързо фактите наум. — Защото тогава Лийна вече те беше напуснала, нали?
— Да.
— И чакаше Джейк Савидж, нали?
Гидеон дълго не отговори.
— Горе-долу така стоят нещата.
— Савидж и Лийна. Те са били двамата, които са ти изменили.
— Казано по този начин звучи много мелодраматично. Лийна се влюби в Джейк и аз им пречех. Беше съвсем просто.
— Ха! — Сара пак се ядоса. — Било си е най-нагло предателство. От най-лошите. Как са посмели да ти сторят това? Твоята жена с най-добрия ти приятел. Невъзможно е да се прости или да се забрави.
— Не бих се изразил така.
Сара го погледна.