— А да не би да си забравил?
— Не, но това не означава, че още им имам зъб.
— Имаш пълното право. Нищо чудно няма, че не си искал да виждаш повече Джейк Савидж.
— Щом ти го казваш. Виж какво, не бихме ли могли да сменим темата?
— И за какво да говорим?
— Ами какво ще кажеш да обсъдим незначителния въпрос за обиците на Емелина Флийтуд? Трябва да решим какво ще правим по-нататък, след като открихме къде се намира белият камък.
Сара се намръщи и продължи да бели морковите.
— Добра идея. А какво ще правиш с Джейк? Не искам той да се мотае около Цветята.
— Съгласен съм. Хвърлил е око на тези обици, това е явно. И на тебе.
— Искаш да кажеш, защото мисли да ме използва за целите на рекламата? Може и да си прав. Във всеки случай, той определено е от този тип хора, дето ще се появи в последния момент и ще предяви претенции към всички облаги. Мога да си го представя как е накарал някой фотограф и двама-трима репортери да чакат в храстите, за да направят репортаж за това как той е открил Цветята на Флийтуд.
— Да, такъв е Савидж. Винаги е обичал да бъде следван от фотографи и репортери.
— И така, какво трябва да направим?
— Да се махнем.
— Да се махнем ли? След като открихме белия камък? Не можем просто да махнем с ръка, да си отидем и да оставим Джейк Савидж да изкопае моите обици. Не е справедливо.
— Казах ти, той сам няма да ги намери. Те сега са толкова неоткриваеми, колкото и през последните няколко години.
— Наистина ли мислиш така? — попита го Сара със съмнение.
Гидеон седеше, прострял краката си пред себе си, и я гледаше.
— Вярвай ми. Познавам Джейк Савидж.
— Не съм много сигурна, че той е чак толкова некомпетентен, колкото казваш.
— Тези обици нещо пак започват да стават по-важни за теб — упрекна я Гидеон меко. — Днес следобед каза, че вече изобщо не те интересуват, но сега виждам, че пак си много запалена по този въпрос.
— Тук е важен принципът. Днес следобед не съм знаела, че Джейк Савидж ще ни се натрапи. Той няма право да слага ръце на обиците.
— Няма да го направи.
— Ти си толкова уверен — каза Сара раздразнено. — Но аз имам някакво странно чувство по отношение на него. Зная, че той ще предяви претенции над Цветята, Гидеон. — Тя потрепери, като си представи как Джейк Савидж посяга към обиците. — Просто зная, че така ще стане. А той няма никакво право.
— Бях му партньор дълго време — каза Гидеон. — Зная границите на възможностите му.
— Възможностите му са безгранични, защото няма никакви скрупули. Човек, който има скрупули, не отнема жената на най-добрия си приятел.
— Той не ми я е отнемал. Тя се влюби в него. Никой не беше виновен.
— Естествено, че никой не е бил виновен. И двамата са безскрупулни, ако питаш мен. Как си могъл да попаднеш на тези двама глупаци, Гидеон?
— По същия начин, както ти си попаднала на Ричард Едикойси и си успяла дотам да докараш нещата, че да те остави пред олтара. Случват се такива работи.
Тя въздъхна.
— Да, така е.
Замълчаха. Чуваше се как зеленчуците врат на печката. Сара барабанеше с пръсти по плота, загледана в облака пара, който излизаше от тенджерата.
— Сара?
— Да, Гидеон?
— За това, което се случи между нас днес следобед…
Тя го погледна през рамото си и срещна внимателния му поглед.
— Какво?
— Зная, че аз бях твърде настоятелен и избързах.
— Не си избързал.
— Да, така е. През последните няколко дни ти се опитваше да ми се противопоставиш.
Тя се усмихна.
— Но не много успешно.
— Сигурна ли си, че не съжаляваш?
— Сигурна съм. А ти?
Той изглежда се изненада от въпроса й.
— Не, дявол да го вземе. Защо трябва да съжалявам?
— Защо ли, наистина? — промърмори тя, докато сипваше зеленчуците.
Три часа по-късно Гидеон спечели ръка в играта на карти. Той непрекъснато печелеше, откакто бяха започнали да играят малко след вечеря.
— Не си концентрирана — обвиняваше я той.
— Зная — Сара облегна лактите си на масата и подпря брадичка на сключените си ръце.
— Пак ли за обиците мислиш?
— Не.
— За Савидж ли?
— Не.
Гидеон се облегна назад на стола си.
— Тогава за какво мислиш?
— За нас.
Очите му се присвиха.
— И какво мислиш за нас?
— Питам се какво да правя по-нататък, ако е необходимо да ти кажа. Откакто те срещнах, нищо не върви така, както си го представях.
— Знаех си — каза бързо Гидеон, — че съжаляваш.
— Не съжалявам — възрази му тя. — Просто се чувствам объркана по отношение на някои неща.
— Като? — предизвика я той грубо.
— Като ухажването — какво да правя по-нататък?
— Ухажването свърши — обяви Гидеон и се изправи.