Сара го погледна изненадано.
— Свърши ли?
— Точно така, свърши. Ние вече няма да се занимаваме с ухажване. То приключи днес следобед, когато те съблазних върху онзи бял камък. Сега това между нас е любовна история.
Той заобиколи масата, наведе се и я повдигна от стола й.
— Какво си намислил, какво правиш? — но вече пулсът й препускаше в сладко предчувствие.
— Ами на какво ти прилича това, което правя? — той излезе от кухнята, носейки я като перце. — Отнасям те в леглото.
— О!
— Това ли е всичко, което можеш да ми кажеш — о? — той мина през вратата на спалнята и леко я пусна на леглото.
Тя му се усмихваше в тъмнината.
— Истината е, че всичко това е така ужасно романтично, че аз просто нямам думи.
Той се усмихна и започна да я съблича.
— Ти твърдо си решила и предубедила да ме смяташ за романтичен герой, нали?
— Добре знаеш, че не си продукт на моето въображение. Ти си обаятелен, романтичен мъж и аз… — тя прекъсна изведнъж, когато той седна до нея върху юргана. Още не беше дошло времето да му каже колко страстно го обича. Той още не беше готов да си позволи да повярва, че се е влюбил, макар че тя беше убедена, че той също я обича.
— И ти какво? — Гидеон я притисна силно, галейки я по деликатната извивка на рамото й.
— Аз мисля, че ти си най-привлекателният мъж, който някога съм срещала — тя се наведе над него и започна да го целува, вплитайки краката си в неговите.
— Не съм много сигурен — каза Гидеон и се зае да разкопчава джинсите й, — но това, което със сигурност зная, е, че ти си най-вълнуващото събитие, което съм преживявал. — Той остави джинсите й и обгради лицето й с длани. — Сара?
— Да?
— Обещай ми, че няма да си отиваш и задълго ще останеш в моя живот.
— Кълна ти се, Гидеон, оставам завинаги.
— Не давай неизпълними обещания — посъветва я той. — Закълни се само, че ще ми дадеш малко време.
— Обричам ти цялото си време на този свят — тя го целуна по твърдите устни.
Той изтълкува мълчаливата й покана като поощрение, запрегръща я яростно и след това разговорът им секна.
Сара месеше тесто за царевични питки следващата сутрин. От банята се чуваше плискането на душа. Тя се опитваше да прецени кога да започне да пържи питките, когато изведнъж черният джип изрева, вече в отбивката от пътя.
— Проклет човек — промърмори си тя и отиде до прозореца. Джейк Савидж слезе от колата. Както винаги, изглеждаше изключително красив. Питаше се дали не пътува с личния си прислужник. Никой нормален мъж не можеше сам да поддържа панталоните си така изгладени с ръб или пък ботушите си така лъснати.
Когато се качваше по стъпалата, Сара видя, че държи нещо в ръцете си. Беше букет цветя. Тя изръмжа ядно и отиде да отвори вратата.
— Добро утро, госпожице Флийтуд — Савидж й подаде цветята с театрален жест. — Помислих си, че тези цветя могат да поосвежат къщата. Хижата, която Гид е наел, не прилича много на хотел Риц, нали?
Сара машинално пое цветята.
— За нас тази хижа е идеална — зад нея все още се чуваше силното плющене на душа. Искаше й се Гидеон да побърза и да се облече. Не й се нравеше да остава сама с Джейк Савидж. — Какво мога да направя за вас, господин Савидж?
— Можете да ме поканите на закуска. Не мога да си спомня откога не съм ял истинско домашно приготвено ядене. Кафето ли ухае така хубаво?
Сара се опитваше да измисли някакъв по-цивилизован начин да не му предложи кафе. Но не й се отдаде. През това време държеше цветята, които й беше дал.
— Ще ви сипя. Гидеон след малко ще излезе от банята.
— Благодаря — усмивката на Джейк изразяваше точно колкото бе необходимо момчешко мъжествен чар и благодарност. Той я последва в кухнята. — Май че малко ви притеснявам, ще го признаете ли?
— Да, така е.
— Успокойте се. Не съм дошъл заради обиците, ако това ви притеснява — каза Джейк и седна на масата, където обикновено седеше Гидеон. — Но мога да ви уредя страхотна реклама както за вас, така и за себе си, когато ги намерите. Малко рекламен шум няма да навреди на една писателка, нали?
Сара я полазиха студени тръпки. Много внимателно тя постави цветята в съд с вода.
— Как ме намерихте тук, в планината?
— Един от съседите ви ми каза, че сте отпътували за крайбрежието, където трябва да се срещнете с издателя на едно списание, наречено „Иманярство“. А след това едно нещо довеждаше до друго. Говорих с някои от съседите на Гидеон, между които и този, който ви е дал хижата си. И най-накрая разбрах точно кой е Гидеон Трейс. Когато показах една негова стара снимка на човека, който работи в мотела, където сте отседнали, вече се убедих със сигурност. Страхотни съвпадения, нали? Да намеря Гидеон заедно с вас самата?