— Удивително.
За кратко Джейк сякаш се разкайваше за нещо.
— Хей, аз не исках да ви изплаша.
— Не сте ме изплашили — тя му наля чаша кафе и го сложи на масата пред него. — Къде живеете, откакто се случи това в джунглата?
— Гид ви е разказал историята, а? А разказа ли ви как ме хванаха като в капан в онази пещера, когато той избяга?
— Каза ми, че вие не сте се съгласили с идеята му — каза тя предпазливо.
Джейк сви рамене.
— Не тая лоши чувства. Не обвинявам Гид за това, че ме остави. Така се е получило. Понякога трябва да гледаш първо да спасяваш себе си и да оставиш партньора си на неговия късмет. Кой знае? Може би ако аз бях на неговото място, бих постъпил по същия начин — но ироничната му усмивка и ясните му сини очи красноречиво говореха, че той никога не би зарязал партньора си в следващите милион години. И че може да се разчита на човек като Джейк Савидж.
Сара го гледаше с нарастващо възхищение. Наля си чай и седна на масата.
— Това е много великодушно от ваша страна, господин Савидж.
— Наричай ме Джейк. Или Джим. Няма значение. И да си говорим на „ти“. Хей, това кафе е страхотно. Вярвал ли съм, че старият ми приятел Гид ще си намери такава жена, която да приготвя закуска по това време? Той никога не повтаря грешките си. Отдавна ли сте заедно — ти и Гид?
— Познаваме се от повече от четири месеца — каза Сара.
Джейк кимна.
— Кога му каза за Цветята на Флийтуд?
— Защо?
— Просто любопитство. Чудех се дали Гид все още се занимава със същото, както обикновено. Директно ли ти поиска пари и дял от намереното? Той така правеше.
Сара разбъркваше чая си. Мислеше си, че Гидеон й поиска един чифт от обиците — по негов избор.
— Не съм му платила нито грош.
Джим се усмихна. Широко откри блестящо бели зъби.
— Трябва да те предупредя, малка госпожице, Гид никога не работи безплатно. Ако не е поискал директно пари, тогава това означава, че наистина вярва в съществуването на съкровището и освен това означава, че е хвърлил око на значителна част от него. Сигурна ли си, че нямате някакво споразумение, което да му гарантира парче от тортата?
— Имаме устно споразумение — каза Сара неуверено.
— По дяволите! Това е много лошо — Джейк я изгледа със съжаление. — Тогава моят съвет е да бъдеш много предпазлива, Сара. Много, много предпазлива. Гид и аз също имахме устно споразумение, преди да отидем в онази джунгла преди пет години. Аз не само че не получих никакъв дял, но и едва не загинах в проклетата пещера.
Сара чу, че душът спря, но цялото й внимание беше насочено към Джейк Савидж.
— Ти се опитваш да ме изплашиш, нали? Опитваш се да ме накараш да нямам доверие на Гидеон.
— Всичко, което казвам, е да си пазиш гърба. И съкровището. А ако не знаеш как точно да се пазиш, наеми мен. Ще го направя заради теб. Имам опит и в двата бранша.
— Да те наема?
— Защо не? Наречи ме консултант. Аз ще се заема с медиите и ще те пазя от Гидеон. Гидеон върши работа, но човек трябва да си държи очите отворени.
— И в замяна искаш само незначително заплащане и пълно доверие за намирането на Цветята, така ли?
— Мисля, че ще се убедиш, че заслужавам всяка получена стотинка, Сара. Само попитай, който и да е от старите ми клиенти — Джейк се пресегна и сложи ръката си върху нейната. Сините му очи бяха сериозни и изпълнени с разбиране. — Всичко, което ти искаш, са Цветята. Всичко, което аз искам, е рекламен шум, за да мога да привлека наистина големи инвеститори. От този проект за падналия самолет, натоварен със злато, ще излезе нещо значително. Ти и аз можем да работим заедно, дори и без Гидеон. Както казах, всъщност не ни е необходимо дори наистина да намираме съкровището.
— А Гидеон? — Сара издърпа ръката си.
— Да — каза Гидеон от вратата. — Аз къде отивам?
Сара скочи и го погледна. Той си закопчаваше ризата, влизайки в кухнята. Очите му бяха студени. Тя знаеше, че е видял ръцете им. Искаше й се да отиде при него и да го увери, че нищо не се е променило. Но той вече седна и започна да пие кафе.
— Ако и ти се присъединиш към нас, ще получиш своя дял, както обикновено — каза Джейк безгрижно. — Просто се опитвам да убедя Сара да ми позволи да се занимая с пресата.
— Не ни е необходимо вниманието на медиите — каза Сара, гледайки към Гидеон.
— Точно така — каза Гидеон. — Последното нещо, от което се нуждаем, е рекламният оркестър на медиите. Време е да си тръгваш, Джейк.
— Можем да си направим много услуги един на друг, Гид. Навремето много ни биваше. Можем да започнем пак.
— Не.