— Помисли си. И не ми казвай, че не съжаляваш за старото време. Или че не ти липсват парите.
— Обирай си крушите, Джейк.
— Хайде, Гид, та това съм аз, твоят стар приятел.
— Махай се — каза Гидеон много тихо. — Веднага!
Сара сякаш замръзна от ледения глас на Гидеон. Тя погледна Джейк и видя за миг как сините му очи заискриха от гняв и възмущение.
Но този израз почти веднага изчезна и на негово място се върна блясъкът на самодоволството. Той стана.
— Добре де, добре. Успокой се. Хей, вече съм си тръгнал, не виждаш ли? Значи съвсем си забравил добрите стари времена. Променил си се, Гид — той се обърна към Сара. — Слушай, ако размислиш, обади ми се, Сара. Можеш да оставиш съобщение на този номер по всяко време на денонощието.
Той бързо изписа някакъв телефонен номер на гърба на визитна картичка и се пресегна през масата, за да я подаде на Сара. Той обгърна ръката й и прегъна пръстите й около картичката много фамилиарно. След това стана и самоуверено излезе от стаята. Почти веднага се чу изреваването на мотора на джипа му.
Сара погледна картичката в ръката си. „Слотър и Компания“. Джеймс Слотър, президент. Нямаше адрес, и само номер на пощенска кутия в Анахайм, Калифорния. В това имаше някаква логика. В Анахайм е Дисниленд. Тя вдигна поглед и видя, че Гидеон я наблюдава над чашата си.
— Вие двамата хубавичко си побъбрихте, докато бях в банята, нали?
— Не ставай мнителен. Не е моя вината, че той се натрапи.
— Натрапи ли се?
— Разбира се. А сега престани да ме тормозиш.
— Хайде да закусим и да си събираме багажа, Сара.
— Да си събираме багажа ли? — Сара се намръщи. — Гидеон, снощи много мислих и чувството ми е, че не трябва да оставяме Цветята. Точно сега, когато Джейк Савидж се навърта около тях. Нещо ми подсказва, че се опитва да намери Цветята, че ще дойде, а дори може и да сложи мръсните си ръце на тях. Имам такова чувство…
— Казах ти, че няма да ги намери. По дяволите, Сара, недей да спориш с мене. Нямаме време. Цветята засега са в пълна безопасност. Ние ще се махнем оттук.
— Не и без Цветята, Гидеон.
— Забрави Цветята. Ще се върнем за тях. Някога.
— Но, Гидеон…
— Искам да сме тръгнали до осем часа.
Сара се изправи, загубила търпение. Тя се хвана с две ръце за масата и го погледна.
— Аз съм ръководителят на тази малка експедиция, забрави ли? Аз казвам, че оставаме и ще изкопаем обиците, така че Джейк Савидж да не сложи ръка на тях.
— Не — Гидеон отпи от кафето си. — Ти не си ръководителят. Ние сме партньори.
— О, да, прав си. Ти си се включил заради дял от намереното, нали? Без малко да забравя.
— Сигурен съм, че Савидж ти го е напомнил.
— Наистина каза нещо такова — че никога не работиш безплатно — отговори Сара троснато. — Но аз бях започнала да мисля, че нашето партньорство е нещо повече от делово споразумение.
— Да не би да си мислиш, че ще се откажа от претенциите си върху единия чифт от Цветята, само защото имаме любовна връзка? Затова ли спиш с мен? Въобразяваш си, че ще ме убедиш да не си вземам дяла, когато всичко това свърши?
С тези думи той сякаш й удари плесник през лицето. Сара се задъха от шока. Тя отстъпи назад. Очите й се бяха разширили от обида и гняв.
— Прав си — пошепна тя, като цялата трепереше. — Колкото по-скоро се махнем оттук, толкова по-добре. Отивам да събирам багажа.
Осма глава
Сара гледаше планинския пейзаж праз стъклото на колата.
— Можеш да ме оставиш в Сиатъл — това бяха първите изречени думи, откакто се качиха в купето.
— Ще те взема със себе си в къщата на брега — Гидеон изговори отказа си тихо, но решително.
Сара го изгледа сърдито.
— Какво възнамеряваш? Да ме отвлечеш, докато измислиш как да сложиш ръка на всичките Цветя на Флийтуд, така ли?
— Не те отвличам. Закарвам те там, където си остави колата. А аз отивам вкъщи, разбра ли?
— Разбрах — тя се сви на седалката и скръсти ръце пред гърдите си. Всъщност той имаше право. — Прав си. Колата ще ми трябва. — Тя погледна часовника си. — Ще пристигнем у вас малко след дванайсет. Ще тръгна за Сиатъл днес следобед. Ще се върна вкъщи след доста време.
— Доста време за какво?
— За каквото искам да правя.
— Искаш да отидеш за Цветята сама ли?
— Не е твоя работа какво ще правя с Цветята. Партньорството ни отсега нататък се разпада. Свършено е. Не съществува. Ликвидирано е.
— Не съм готов за уволнение.
— О, да, и още как си готов. Ти и Джейк Савидж най-добре е отсега нататък да стоите по-далеч от мен. Ако ви хвана някъде близо до моята собствена земя, ще се обадя да ви арестуват за нарушаване на границите на чуждо владение.