— Сара, ти не разсъждаваш разумно. Как ще хванеш Савидж или когото и да е друг, който се навърта около земята ти, когато си в Сиатъл?
— Ще се върна тук веднага, щом ми се отдаде възможност — закани се Сара. — Този път ще си взема лопата и оръжие.
— Имаш ли оръжие?
— Не, но ще си намеря. В днешно време това не е трудно.
— Не ти е необходима нито пушка, нито нещо друго, за да защитиш проклетите си Цветя — каза Гидеон уморено. — Казах ти вече хиляди пъти, Савидж няма да ги намери.
— Така ли? Добре тогава, ами ти?
— Щом искаш да си сигурна, че аз няма да отида сам и да ги изровя, всичко, което се иска от теб, е да не ме изпускаш от очи.
— Аз съм много заета, Трейс. Имам по-важна работа от това да те следя. Не, най-бързото разрешение на този проблем за мен е да си изкопая обиците, преди който и да е от вас, двамата стари приятели, да ги докопа.
— Не мисля, че идеята е добра.
— Вече пет пари не давам ти какво мислиш — каза Сара. — Казах ти, освободен си като консултант по намирането на съкровището и мой партньор.
Настъпи продължително мълчание. Гидеон караше съсредоточено, защото пътят беше тесен и се виеше надолу по стръмните склонове, докато се влее в магистралата, прорязваща планината.
— А да ти е минавало през ума, че може и малко да преиграваш? — каза най-после Гидеон.
Сара стисна зъби.
— В какво преигравам, ако смея да попитам? Да не би да мислиш, че съм попрекалила в реакцията си към твоите обиди? Може би само трябваше да се засмея, когато ме обвини, че спя с теб, за да те накарам да ми помогнеш да си намеря съкровището. Може би преиграх, когато бях обвинена, че се опитвам да си служа със секс, за да те отклоня от твоя дял от намереното.
— Сара…
— Или може би не разсъждавам разумно сега, когато дойдох на себе си и си давам сметка, че съм се заблуждавала за тебе още от самото начало. Прословутата интуиция на Флийтуд пак ми скрои номер. Не мога да кажа, че не е имало предупреждения. По дяволите, нали самият ти ме предупреждаваше.
— Сара…
— В такъв случай, може би съм малко дребнава и прекалено мнителна, сега, когато открих, че трябва да пазя Цветята на Флийтуд не само от един, но от двама използвачи по професия. Да, сега разбирам в какво преигравам. Ще трябва да внимавам с преиграването, нали?
— Често ли се навиваш така?
— Какво те интересува теб? Няма да бъдем още кой знае колко време заедно, за да те засяга — Сара сърдито се загледа през прозореца и след известно време продължи: — Чудя се дали не бих направила по-добре, ако още този следобед не се върна, вместо да ходя да пренощувам в Сиатъл. Зная, че смяташ, че Савидж не може сам да намери бижутата, но моята интуиция ми подсказва, че може и ще го направи. А и от тебе има защо да се страхувам, разбира се. Да, мисля, че ще е най-добре да се върна тук още днес.
— Забрави го, Сара. Не можеш да се върнеш сама в тези планини, за да копаеш за Цветята.
— Кой ли ще ме спре?
— Аз.
— Знаех си, че ти наистина ме отвличаш. Е, така да бъде, но няма да ти се размине. Ако мислиш, че можеш просто така да ме заключиш в мазето си или нещо такова и че никой няма да забележи, че съм изчезнала, то дълбоко се лъжеш. Моите най-добри в целия свят приятелки знаят, че тръгнах да търся теб, и ако разберат, че съм изчезнала, Маргарет и Кейт няма да се спрат, докато не открият какво си ми сторил. А и съпругът на Кейт сигурно ще им помогне в издирването.
— Започвам да разбирам защо жънеш толкова успехи като писателка на любовни романи — то е заради умението ти да създаваш напрежение. Имаш неповторимо въображение.
— Ето и това от друга страна. Нека не забравяме с какво си изкарвам хляба. Сега съм сключила един много изгоден договор, който трябва да изпълня. Ако не довърша последната книга от него, моят издател и агентът ми също ще дойдат да ме търсят.
Устните на Гидеон трепнаха недоверчиво, но той каза само:
— Ще го имам предвид, преди да реша да направя нещо прибързано.
Доволна, че е изрекла всички заплахи, които в момента можа да изобрети, Сара потъна в замислено мълчание. Имаше нужда от този спасителен гняв. В момента това беше единственото, което я спираше да не се облее в сълзи.
— Сара, зная, че сега не си в настроение да изслушваш каквито и да било обяснения.
— Прав си.
— Но бих искал да изтъкна, че не е съвсем справедливо да ме обвиняваш в съмнения в твоите подбуди. Ти се приземи на прага ми като малко торнадо и оттогава насам се чувствам като грабнат и понесен от силен вихър. От първия ден ти се държеше така, като че ли ние сме отдавна влюбени, които за малко са се загубили — сякаш сме се познавали от векове. На практика ти ме молеше да те любя всеки път, когато те целунех. Обясни ми, че искаш да ме ухажваш, което е само с други думи казано — прелъсти ме. Ти полудя, когато най-накрая се любихме, сякаш аз бях някаква твоя лична мечта, която е неизпълнима, но се осъществява. Това беше лудост, Сара!