— Сара, ако продължаваш да отправяш обвинения относно моята почтеност, мога и да се ядосам най-накрая.
— Точно както аз се ядосах, когато ти започна да правиш гадни намеци за моите основания да спя с теб ли?
Гидеон разтърси глава със съжаление.
— Да, нещо такова. Казвам го за протокола, а не защото ти си направила труда да ме молиш, давам ти думата си, че ще спазя нашето първоначално споразумение.
— Ние нямаме никакво споразумение. Аз те уволних, не си ли спомняш?
— Предупредих те, че не можеш така лесно да ме уволниш.
— Което, преведено, означава, че няма да се откажеш от претенциите си над бижутата.
— Не мисля, че ти е минавало през ума, че съм повече загрижен за теб, отколкото за Цветята?
— Не.
— Сара, бъди разумна. Докато Савидж се мотае наблизо, за теб е опасно дори да си помисляш за изравяне на обиците. Остави ги там, където са, докато му омръзне и си отиде от този район.
— Какво те кара да мислиш, че ще му омръзне?
— Познавам го. Ако той повярва, че аз самият наистина съм се отказал от Цветята, той също ще се откаже. Свикнал е да се доверява на инстинктите ми. А освен това той никъде не се задържа много време, ако няма проценти печалба. След няколко дни ще изчезне и ще ни остави на мира. И чак тогава ще се върнем да намерим Цветята.
— Ако те интересува да научиш — каза Сара натъртено. — Джейк ти има доверие не повече, отколкото ти на него.
— Какво, по дяволите, значи това?
— Ние проведохме един много интересен разговор тази сутрин, докато ти вземаше душ. Джейк ми разказа малко по-различна версия на това, което се е случило тогава в джунглата. Според него ти така или иначе си го изоставил на произвола на съдбата.
Гидеон рязко обърна глава, от очите му хвърчаха искри.
— Той каза, че съм го зарязал?
— Да.
— И ти му повярва?
Сара се чувстваше достатъчно обидена, за да не му отговори.
— Сара! От всичко… Не му повярва, нали?
— Какво е това? Длъжна ли съм да имам пълно, безрезервно доверие в теб, макар че ти самият храниш сериозни съмнения в моята почтеност?
— За Бога, само ми кажи дали наистина си му повярвала?
Сара премигна, стъписана от реакцията на Гидеон.
— Успокой се. Не съм му повярвала. Макар че трябва да кажа, че е напълно възможно, че поради опасността в момента всеки един от вас може да е тълкувал погрешно постъпките на другия.
— Благодаря и за това, във всеки случай.
— Няма защо. Този път колко време трябва да чакам извинението, което ми дължиш?
— Докато целият ад замръзне.
— Няма значение. Виждам, че не го казваш от сърце. Да се върнем към темата за Джейк Савидж. Трябва ли да стоя със скръстени ръце, докато премине опасността?
— Търпението е добродетел.
— Аз имах търпение цели четири месеца, докато реших, че е дошло времето да те открия. Оказа се обаче, че това от всякаква гледна точка е било твърде безплодно упражняване на тази добродетел.
— Трябва да ми признаеш някои заслуги. Намерих ти белия камък, нали?
— След като ме прелъсти върху него.
Той се усмихна.
— Получи се някак си символично, нали?
— Символично ли? — тя се почувства раздразнена. Гидеон сви рамене.
— Да се любя с теб беше като намиране на заровено съкровище.
Тя го стрелна с подозрителен поглед, като се опитваше да разбере дали не й се подиграва. Изглеждаше съвсем сериозен. И тя просто не можеше да се преодолее. Опита се да отмине това, което й каза, без внимание, но невероятно романтичните му думи й направиха такова силно впечатление, че тя започна да си ги повтаря пряко волята си.
Мачу Пикчу и Елора ги чакаха на предната веранда, когато Гидеон зави в отбивката на пътя към къщата. Мачу бе заел царствена поза на най-горното стъпало, очаквайки стопанинът му да слезе от колата и да го подуши, когато се приближи. Но Елора грациозно заслиза по стъпалата и щастлива, се приближи да поздрави Сара.
— Здравей, скъпа — промълви Сара и се наведе да я вземе на ръце. — Липсвахме ли ти? Този голям, стар Мачу тормозеше ли те, докато ни нямаше, както ме тормозеше Гидеон?
Елора замърка и потърка главата си о брадичката на Сара. След това се изви и скочи на покрива на колата. Там се простря, за да поздрави и Гидеон. Той нежно я погали по главата и след това започна да разтоварва колата.
— Чакай — извика Сара, като го видя, че носи нейните чанти по стълбите. — Можеш да ги сложиш направо в моята кола.
Гидеон през това време вече беше стигнал до най-горното стъпало. Той пусна единия от куфарите и се наведе, за да почеше Мачу зад ушите.
— Мисля, че ще е по-добре, ако останеш тук с мен още няколко дни, Сара.