— Чувам много добре — извика Сара отвътре. — Абсолютно си прав. А освен това, ако бях на твое място, не бих отдавала голямо значение на всичко това. Къде е термостатът на климатичната инсталация? Тук е толкова студено!
Гидеон пак повдигна багажа и я последва във всекидневната. Огледа познатия студен, скучен, изключително спретнат интериор. На него изобщо не му се струваше, че е студено. Но знаеше много добре, че това е така, защото Сара вече се беше разшетала — отвори старите завеси, за да влезе светлина, сложи чайника на печката и някак си сякаш затопляше всичко със своята непринудена, бликаща жизненост.
Няколко часа по-късно Гидеон седеше сам на дивана, а Мачу се беше отпуснал на обичайното си място на облегалката. Елора не се виждаше никъде и Гидеон заподозря, че е отишла в леглото на Сара.
— Ние мъжете сме изпъдени тук — промърмори той на големия котарак. — Но поне остана при нас без много-много да се съпротивлява.
Имаше голям късмет, че така лесно се беше предала, и той много добре го осъзнаваше. Известно време, още когато бяха там горе, си мислеше, че е провалил напълно шансовете си, когато я попита дали не играе тази игра на чувства, за да го накара да се откаже от претенциите си над Цветята.
И сега почти щеше да провали всичко със собствените си уста.
Надяваше се, че скоро ще се научи да не върви против себе си, защото напоследък беше станал много добър във вкарването на автоголове.
Когато бе видял в кухнята цветята, подарени от Савидж, той изведнъж изстина от ужас. Изпадна наистина в ярост не само заради Джейк, който, в края на краищата, се държеше според природата си, а заради Сара, че беше приела цветята. Освен това беше позволила на този негодник да сложи ръката си върху нейната. Беше я докоснал.
Гидеон много добре съзнаваше, че приемането на цветята нищо не значи, както и това, че му е позволила да я доближи. Тя изглежда беше способна да прозре същността на хората зад фасадата им така, както никоя друга жена не можеше. Всъщност проблемът на Сара бе, че тя не разбираше колко опасен може да стане Джейк, когато става дума за жени. Тя беше твърде наивна, твърде доверчива.
Ето колко бързо се довери и на него самия, напомни си той с мрачно самосъжаление и глътна голяма глътка коняк. Малката глупачка весело влезе в живота му с танцови стъпки, сякаш той наистина бе някой от героите на нейните книги.
Никаква практичност, каза си Гидеон. В това се състоеше целият проблем на Сара. Беше добросърдечна, сладка и обаятелна в много отношения, но очевидно й бе нужен мъж със силна воля, който да се грижи за нея. Необходим й беше някой, който да я предпазва от неприятности. Някой, който да я защити от подобните на Джейк Савидж.
Джейк Савидж. Защо, по дяволите, трябваше да се появи след толкова време? Защо веднъж не се опита да направи нещо почтено през целия си живот и да си остане мъртъв?
Но точно това беше типично за Джейк — да се появява в най-неподходящото време, помисли си Гидеон.
Точно когато нещата между него и Сара започваха да застават на мястото си. Точно когато си беше въобразил, че е намерил подход към нея. Точно когато бяха започнали връзка с нея и той беше започнал да осъзнава какво значи тя за него.
Гидеон се изправи, като продължаваше да държи чашата с коняк. Качи се по стълбите и мина по тъмния коридор, който водеше към стаята, която Сара си беше избрала. Беше в далечния край на коридора и гледаше на изток. Сутринта прозорецът й щеше да хване първите лъчи на слънцето.
Той хвана античната стъклена дръжка. Тя лесно се превъртя. Искаше се му се да изтълкува това като покана да влезе, но много добре знаеше, че по всяка вероятност Сара не е намерила ключа в долното чекмедже на бюрото.
Той открехна вратата няколко сантиметра и се вгледа в тъмнината. Елора се раздвижи и тихо измяука, поглеждайки го, заровила се в дълбокото, голямо легло с балдахин. Котката се беше сгушила до краката на Сара. Самата Сара образуваше малка кръгла издатина под юргана, косата й се беше разпиляла във вид на тъмно ветрило по възглавницата. Спеше дълбоко, сложила едната си ръка под брадичката.
Гидеон се питаше как ли би реагирала, ако легнеше в леглото до нея. Дълго стоя така и отпиваше от коняка. Гледаше я в смътната светлина, която се процеждаше през отворената врата.
Всеки път, когато я прегръщаше, тя се разтапяше от копнеж по него, дори и когато твърдеше, че не е готова за сексуални отношения. Винаги, когато я докосваше, тя му отговаряше с готовност.
Всъщност тя просто не можеше да му устои, каза си Гидеон.