Отвори още малко вратата и влезе в стаята. Тя не се помръдна. Сложи чашата с коняка на бюрото и бавно започна да се съблича.
След малко, съвсем гол, тръгна към леглото.
— Още една стъпка, и така ще закрещя, че ще оглася цялата къща — обади се Сара от тъмното.
Гидеон спря. Чувстваше се като идиот. Това чувство го ядоса и го изпълни с неистова неудовлетвореност.
— Защо? На теб ти харесва, когато те прегърна и те любя. Не се опитвай да го отричаш.
— Ако си мислиш, че ще ти позволя да спиш с мен след всичко, което ми наприказва тази сутрин, то ти си просто луд. Лягай си, Гидеон. В собственото си легло. Той не помръдна.
— Какво искаш от мен? Дявол да го вземе, Сара, не мога да те разбера.
— Това е твърде очевидно. Отговорът на твоя въпрос е, че тази нощ не искам нищо от теб. Лягай си.
— Сара… — той се двоумеше. Някъде дълбоко в него една примитивна сила го подтикваше да не обръща внимание на протестите й. Беше сигурен, че само ако отиде в леглото и я вземе в прегръдките си, тя ще се прилепи към него, както правеше винаги. — Дай ми тази възможност. Нали искаше да общуваме? Това е един чудесен начин за общуване.
— Не и тази нощ, Гидеон. Наистина ти казвам.
— По дяволите, искаш да чуеш, че съжалявам, така ли? Да ти се извиня за всичко, което ти казах в хижата? Заради това ли? Добре, извинявам ти се.
— Това не е достатъчно. Този път не ми стига.
— Какво повече можеш да искаш?
— Искам да признаеш защо ми го каза.
— Защо ли? — попита той разсеяно.
— Да. Защо го направи. Защо ми каза онези неща за причините, поради които спя с теб, защо реши да си тръгнем така изведнъж от хижата и защо си решил твърдо да ме държиш тук, вместо да ме оставиш да се върна в Сиатъл?
Той я гледаше, но не виждаше лицето й.
— Нали ти обясних защо.
— Ти ми изпя една дълга песен за основателните си причини да се съмняваш в моите мотиви и как ще ме защитиш от Джейк Савидж пряко волята ми, но това не е истинската причина.
— Не е ли?
— Не, не е. Много мислих и най-накрая разбрах какво става вътре в дебелата ти глава. Време е да признаеш не само пред мен, а пред себе си каква е истинската причина за поведението ти днес.
— Добре, предавам се. Каква е истинската причина?
Сара седна в леглото и се облегна на възглавниците.
Очите й светеха в тъмнината.
— Всъщност причините са две. Първо, страхуваш се да признаеш колко много знача за тебе, и второ, ревнуваш ме от Джейк Савидж.
— Ревнувам?
— Страхуваш се, че ще открадне мен, а не Цветята, нали? Не е ли това самата истина? Не е ли? Хайде, Гидеон, признай си. Най-после започна да осъзнаваш, че ме обичаш и се страхуваш, че Джейк Савидж може да ме накара да се увлека по него. Това са истинските мотиви, които стоят зад поведението ти, нали?
Гидеон се почувства тежък като пясък.
— А ти затова ли не ми се противопостави кой знае колко, когато ти казах да останеш при мен?
— Разбира се, че затова. Ако не смятах, че все още има някаква надежда за теб, щях направо да се върна в Сиатъл. Но аз накрая разбрах истинската причина, поради която се държиш като лъв, в чиято лапа се е забил трън. И реших да ти дам малко време, за да прозреш какво стои зад собствените ти постъпки. Но няма да спя с теб пак, докато най-после не признаеш какво наистина изпитваш към мен. И след това ще обсъдим незначителния въпрос за ревността ти. Не се притеснявай. Няма нищо, което да не можем да обсъдим и да намерим разрешение.
Този път Гидеон успя да удържи устата си затворена, макар че как успя, само той си знаеше. Да ревнува? Той да я ревнува от Джейк Савидж? Кръвта му запулсира във вените, но не от страст. Отдавна не се беше ядосвал така. Обърна се, взе разхвърляните си дрехи и изхвърча от стаята. Захлопна вратата толкова силно, че стената се разтресе.
Проклет да бъде, ако признае, че я ревнува от Савидж.
Няма да даде на Сара толкова много власт. Дори и след един милион години. Никога повече няма да позволи, на която и да е жена да има такава власт над него.
Освен това, тя беше на сто километра далеч от истината. Той не ревнуваше, а само беше предпазлив. Държеше я далеч от попълзновенията на Савидж само защото искаше да я предпази от собствената й наивност. Ако не може това да разбере, то тогава тя е глупачка, при това манипулирана глупачка.
А ако искаше да си мисли, че е влюбена в него, в това няма нищо лошо, каза си Гидеон. Но адът да се обърне, ако той позволи да се насади така, че и тази жена да го предаде, и то пак с бившия му партньор. Този път нямаше да изпуска нещата от свои ръце и щеше да владее докрай положението.
Отдавна се беше научил, че единственият безопасен начин за съществуване беше твърдо да се пази и да не показва чувствата си. Сара Флийтуд няма да го принуди да наруши този закон, който управляваше успешно живота му през последните пет години.