Девета глава
През следващите два дни Сара се опитваше да направи всичко възможно, за да не обръща внимание на отвратителното настроение на Гидеон. Измисляше си какви ли не занимания, както когато беше в почивка — експериментираше нови готварски рецепти в кухнята, дълго се разхождаше на плажа, вземаше книги от огромната библиотека на Гидеон и четеше.
Реагираше неизменно добронамерено и весело, дори и когато трябваше да стиска зъби, защото Гидеон й подвикваше като на виновна котка. А си беше самата истина, че в някои моменти поведението му беше твърде обезсърчително.
Но Сара беше твърдо решила, че рано или късно Гидеон ще се научи, че техните отношения трябва да се основават на взаимно доверие, а не на правене на любов.
— Колко време мислиш, че можеш да продължаваш така? — бе я попитал той, когато миеше чиниите втората вечер.
— Какво да продължавам? — Сара се беше разположила удобно на масата в кухнята, изпънала краката си върху един стол. Почиваше си след работата по приготвянето на вечерята. А вечерята й се получи като в спектакъл, една от най-добрите й досега. Състоеше се от макарони по тайландски, гореща кисела супа и малини във фолио — истински кулинарен триумф, поне по нейно мнение. Гидеон не направи никакъв коментар, докато мълчаливо и с апетит погълна всичко. След като приключи, се изправи и отиде на мивката, без да отрони нито дума.
— Знаеш много добре за какво говоря — Гидеон старателно изплакваше чиниите с гореща вода. — Колко време ще се подвизаваш тук в ролята на моя съквартирантка или пък пансионерка, която съм поканил да прекара лятото?
— А, за това ли питаш? Ами колкото време е необходимо, предполагам.
На мивката някакъв тиган яростно издрънча.
— Колкото време е необходимо за какво, да го вземат дяволите?
— Колкото време ти е необходимо, за да разбереш, че ние трябва да поставим на здрава основа нашите отношения.
Той я стрелна със сърдит поглед.
— Ако твоята ненормална интуиция ти подсказва, че по този начин едни отношения се поставят на здрава основа, тогава ще си навлечеш по-големи неприятности, отколкото си мислех.
— Какво искаш да направя, Гидеон? — попита Сара, а през това време Елора се изпъна в скута й. — Да спя с теб на поискване, макар че ти не ми вярваш и не признаваш, че ме обичаш, така ли? Какво мога да намеря в подобни отношения?
— Знаеш какво искам.
Той се въоръжи с една кърпа и започна да бърше чиниите с бързи, яростни движения.
— Ти започна да се хвърляш в прегръдките ми в минутата, когато се запознахме. Така че започнах да си мисля, че ме искаш.
— Разбира се.
— Но изглежда не ти е много трудно да се преструваш, че не ме искаш, сякаш аз съм тук просто твой хазаин.
— Не е вярно — каза Сара. — И на мен ми е трудно точно толкова, колкото и на теб. Много добре знаеш, че и аз страдам.
— Но не ти личи — той нареди чиниите в бюфета. — До какво ще доведе тази твоя нова тактика? Ако ти падна на колене и ти се закълна, че те обичам и че сляпо ще ти си доверявам през целия си живот, тогава ще спиш ли с мене?
Сара затаи дъх.
— Разбира се, би било многообещаващо начало.
Той я погледна намръщено, като продължаваше да реди чиниите.
— Не си изнасилвай късмета, Сара!
Тя въздъхна.
— Всичко това стана по вина на Савидж. Ако не беше се появил изневиделица, досега ти щеше да напреднеш много повече. Просто съм убедена в това. Де да не го бяхме срещали!
— Същото се отнася за теб и за мен — Гидеон затвори вратичката на бюфета. След това се приближи и застана пред нея.
— Ела тук — той посегна към ръката й.
Тя го погледна изплашено.
— Какво си намислил?
— Ако ще се държиш като съквартирантка или пансионерка, бих могъл да се възползвам от някои от предимствата на такова съжителство.
— Гидеон, казах ти…
Елора измяука раздразнено, тъй като най-безцеремонно беше изтръскана от скута на Сара. При това не по нейна вина. Гидеон я сграбчи, изправи я на крака и я повлече към всекидневната.
— Седни — Гидеон я натисна по рамото, за да седне на един стол до масата с шаха. Той самият седна срещу нея и я погледна как тя му се мръщи.
— Играла ли си някога шах? — попита я той.
— Не.
— Не знам защо, но така и предполагах. Ами, щом е необходимо да се мотаеш тук, по-добре е да се научиш. Нуждая се от нормален партньор. Съседът ми любезно се отзовава на поканите ми понякога, но невинаги е тук, когато ми се играе.
При тези негови думи Сара почувства как я облива вълна от удовлетворение. Изразът на лицето й омекна на мига.