— Искаш да играя шах с теб, така ли? Гидеон, трогната съм. Чудесно е, че в мое лице започваш да виждаш нещо повече от удобен обект на сексуалните си помисли.
— За мен никога не си била такава.
— Сексуален обект ли?
— Никога не си била много удобен обект. Всъщност през цялото време, откакто се появи, не си била нищо друго, освен неудобен обект. — Гидеон започна да нарежда шахматните фигури. — Внимавай. Първото нещо, което трябва да научиш за шаха, е, че не можеш да разчиташ само на прословутата си интуиция.
— Защо не? — тя гледаше фигурите с дълбок интерес.
— Защото ако разчиташ на интуицията си, ще загубиш. Шахът предполага предвиждане на ходовете на противника, планиране и добра стратегия.
— А във всичко това ти сигурно си много добър. Гидеон се усмихна кисело.
— Точно така. Доста трябва да се потрудиш, ако искаш да ме биеш.
— Нямам нищо против да се науча да играя, но трябва да ти кажа, че не ми е присъщ инстинктът за постигане на победа, когато става дума за игри. Никога не съм смятала за нещо важно спечелването на играта — Сара беше очарована от ръчно изработените дървени фигури. Тя взе един кон. Беше много приятен на пипане. — Ти ли си ги правил?
— Да — той я гледаше как държи коня. — През зимата, когато имам много свободно време. Защо?
Сара сви рамене и сложи коня на дъската.
— О, не зная. Просто са интересни. Необикновени. Може да имаш скрит талант на скулптор.
— Съмнявам се. Така, всички фигури са наредени. Готова ли си?
— Зависи. Възнамеряваш ли да ми крещиш, ако не се науча достатъчно бързо, за да ти партнирам?
— Вероятно да. Наистина в момента се чувствам изкаран от търпение.
Сара го погледна.
— Ако започнеш да ми крещиш, веднага изчезвам. Ясно ли е?
— Не е необходимо да ме заплашваш, Сара. Вече си ме омотала и съм ти в кърпа вързан. Не виждам какво повече можеш да искаш от мен.
Тя импулсивно се пресегна и сложи ръката си върху неговата.
— Гидеон, извинявай. Моля те, повярвай ми, само се опитвам да направя това, което е добро и за двама ни. Той я стрелна с поглед.
— Едно извинение не е достатъчно, забрави ли? Самата ти ми го каза.
Тя се изчерви и оттегли ръката си. Загледа с невиждащ поглед шахматните фигури на дъската.
— Имам чувството, че от всичко това нищо няма да се получи.
— Сигурно пак е заработила интуицията ти.
Но всъщност не беше чак толкова лошо, реши Сара два часа по-късно. Гидеон се оказа учудващо търпелив учител, въпреки заканите си. В един момент Мачу Пикчу се дотътри и се настани на един фотьойл наблизо, а Елора се сви на кълбо до него. Двете котки наблюдаваха усилията на Сара с невъзмутим израз.
— Не е лошо като за сексуален обект — каза Гидеон накрая. — Мисля, че в теб се крият добри възможности за партньор на шах.
Сара бързо вдигна поглед, за да види дали не се заяжда. В очите на Гидеон блестеше насмешливо пламъче, но за всеки случай тя го дари с една очарователна усмивка.
— Значи ли това, че в края на краищата имам някакво приложение в практиката?
— Мога да измисля други твои приложения, където би била безкрайно по-полезна.
Сара стана и обиколи масата. Целуна го леко по бузата.
— Лека нощ, Гидеон.
— Сара?
— Да? — тя се спря пред стъпалата. В гласа му имаше нещо, нещо необичайно. Беше взел една от фигурите и си играеше с нея.
— Нищо — той върна фигурата на мястото й и посегна към бутилката с коняк. — Лягай си.
Тя се заизкачва по стълбите, а Елора тръгна по петите й. Мачу Пикчу остана, очевидно се чувстваше длъжен да предложи мълчалива подкрепа на другия мъж в домакинството.
Сара лежа будна дълго време в очакване да чуе стъпките на Гидеон по коридора. Не заспа, докато не го чу как се качва по стълбите, минава край нейната стая и влиза в своята.
На следващия ден Сара се събуди в безкрайна сивота. Утринната мъгла беше покрила всичко наоколо, а в душата й, обикновено пълна със слънчево настроение, се промъкваше странно чувство на безпокойство.
Тя погледна през прозореца — брегът дори не се виждаше. Никога мъглата не я е потискала. Всъщност, като писателка, тя общо взето я намираше загадъчно вълнуваща и дори вдъхновяваща. Но тази сутрин беше съвсем различно.
Почувства се неспокойна и в лошо настроение. Сякаш усещаше, че някъде в мъглата се крие нещо странно, предвещаващо бедствия.
Нямаше никаква причина да се чувства така, каза си тя, докато вземаше душ. Облече се с джинси и пуловер. Предишната вечер бе минала доста добре, като се вземе предвид всичко. На Гидеон изглежда му беше приятно да я учи да играе шах, а тя беше решила, че интересът му към обучението й е добър знак. Опитваше се да намери други начини за общуване с нея.