Тогава защо се чувстваше така странно тази сутрин?
Когато отиде в коридора, видя вратата на стаята на Гидеон полуотворена, но вътре беше тихо. Мачу Пикчу се появи на вратата, а Елора се втурна грациозно към него, за да го поздрави. Докоснаха си носовете и след това заедно минаха край Сара така, сякаш тя не съществуваше. Сара имаше неприятното чувство, че големият котарак някак си беше възприел отношението на Гидеон към нея. Когато Елора мълчаливо й се извини за поведението на своя компаньон, Сара се усмихна.
— Не се притеснявай — каза тя на малката котка. — Много добре разбирам. Мъжете понякога са упорити, нали?
Тръгна след котките надолу по стълбите и влезе в кухнята. Днес старата викторианска къща далеч не изглеждаше весела, дори след като дръпна завесите. Всичко беше тъмно, студено и потискащо. Тази сутрин не й се шеташе. Опита се да измисли нещо интересно да приготви за закуска, но и това не й се удаде.
Зад прозореца мъглата тегнеше и някак странно я теглеше навън. Изпита странен копнеж да се изгуби сред тази материална проява на мрачност, обзела я през нощта.
Интуицията беше нещо, което понякога можеше да бъде като проклятие, особено когато човек не знае как да интерпретира смътните й предупреждения. Сара изпита желание да излезе и да се разходи.
Без да си задава въпроса защо изпитва точно такова желание, тя си намери якето и излезе. Утринният въздух беше смразяващ. Няколко минути по-късно тя беше на дългия, скалист бряг, който се простираше под къщата на Гидеон. Започна да се разхожда с ръце, скрити дълбоко в джобовете. Мъглата се стелеше бавно и я обвиваше. Почувства се сама на света и в същото време заплашена от нещо, което още не разбираше.
Едно по едно в душата й започнаха да се промъкват съмнения и да хващат корен там.
Може би подхождаше към нещата погрешно, помисли си тя. Какво всъщност знаеше тя за това как трябва да се отнася към човек като Гидеон? Вярно бе, че по някакъв тайнствен начин той беше олицетворение на героите от нейните книги, но тя откриваше също така, че имаше много неща, които тя не знаеше или не разбираше напълно в тези герои. Те бяха част от нея и в същото време бяха непознати — далечни любовници, за които знаеше някои неща, но други не разбираше.
Притежаваше способността да измайсторява вълнуващи истории за такива мъже, но суровата истина бе, че не знаеше как биха се държали в реалния живот, за разлика от подреденото им поведение в един любовно приключенски роман. Тя бе се приземила на прага на Гидеон, готова да превърне в действителност измислицата на „Красавицата и звярът“.
Но в реалния живот не бе така лесно човек като Гидеон да бъде избавен от проклятието на неговото минало далеч не беше лесно да се примами и опитоми. Той беше далеч по-сложен, по-непредсказуем и далеч по-силен, от който и да е измислен герой.
Сара изведнъж рязко се спря близо до едно езеро, направено от прилива. През нея премина познатия спазъм на усещането, че наблизо има някой. Определено не беше сама на брега. Застана неподвижно и зачака.
Миг по-късно от мъглата се материализира Джейк Савидж на не повече от три метра от нея. Беше облечен в обичайния си стил — с добре излъскани ботуши, бежови панталони и кожено яке, което, макар и съвсем ново, беше ушито така, че да изглежда износено и да му придава мъжественост. Черната му коса беше влажна от мъглата, я яркосините му очи бяха оживени от почти трескаво очакване. На Сара до болка й се дощя сега Гидеон да не спи дълбоко в стаята си, а да е тук.
— Здравей, Сара. Изненадан съм, че Гидеон ти е позволил да излезеш от полезрението му. А да не би ти да си се отвързала от каишката?
— Просто ми се прииска да се поразходя рано сутринта. Какво правиш тук, Джейк?
— Какво мислиш, че правя? Дошъл съм да те открия. От вчера държа къщата под очи и чакам сгоден случай да поговоря с теб насаме. Мярна ми се, че някой слиза по пътеката през мъглата преди малко и реших да видя дали не си ти.
— Ти си ни шпионирал?
— Както казах, само чаках да си поговорим. Знаех, че Гид няма да ми позволи да се приближа до теб, ако зависеше от него.
— Защо си искал да ми говориш?
Той се усмихна иронично.
— Зная, че не е моя работа, но си мислех, че трябва да научиш някои факти. Ако щеш, наречи ме сантиментален, но не искам да преживееш всичко, което съпругата на Гид трябваше да преживее.
— О, да, Лийна. Тя му е изменила с теб, нали?
— Гидеон ли ти го каза?
— А не е ли било точно така?
Джейк прокара ръка през косата си, като я разроши самодоволно.