6. Котките на Шрьодингер
„А пък аз ти казвам, че трябва да си оставил някой прозорец отворен“
Сега всички котки са Котки на Шрьодингер. Веднъж като го проумеете, всичко около котките си идва на място.
Оригиналните Котки на Шрьодингер са рожби на безславен експеримент по квантова механика от трийсетте години. (А може би те не са оригиналните. Може би оригинални е нямало.)
Всеки е чувал за прочутия мисловен експеримент на Ервин Шрьодингер. Поставяте в кутия котка и шишенце с отрова — мнозина биха казали, че няма нужда да отивате по-нататък. После добавяте и малък механизъм за трошене на бутилки, който би могъл — или не би — да строши шишенцето. Всичко зависи от случайните ядрени таквоз, излъчвани от някакъв радиоактивен материал. Който също се намира в кутията. Голяма кутия. Сега според квантовата теория котката в кутията е едновременно вълна и частица… чакайте малко, не беше така. Всъщност поради всичките тия кванти, тя е в такова състояние, че не е нито жива, нито мъртва13, а едновременно хем и двете, хем нито едното, докато наблюдателят не вдигне капака и чрез наблюдението не фиксира, един вид, котката във времето/пространството, и прочие. Той наблюдава или кандидат за гробищен парцел, или съскаща топка леко радиоактивна омраза, в която са забити стъкълца. Шантавото тук е, че преди да вдигнем капака, не само бъдещето на котката, но и най-близкото й минало не са решени. Тя може да е умряла от пет минути насам например.
Или поне така пише в учебниците.14 По-малко известна е работата на група учени, които не разбрали, че Шрьодингер говори за „мисловен експеримент“15, и взели, че го осъществили. С кутията му, с радиоактивния му източник, с шишенцето му с отрова, с всичко. И с котката му, разбира се.
Обаче пропуснали едно важно съображение. Докато наблюдателят може и да не знае какво става, котката в кутията ще знае, и още как. Можем да приемем, че ако процесът на висене концентрира ума, то тогава лекото подозрение, че всеки момент някакъв си там по бяла престилка ще вдигне капака и съществува шанс петдесет на петдесет вече да си умрял, прави чудеса за мозъка. Пришпорена от това знание, а може би и от всичките кванти, носещи се из лабораторията, котката се шмугнала зад един ъгъл в пространството/времето и била открита, леко пошашавена, в шкафа на портиера. Еволюцията обаче винаги бързо прихваща новите идеи и този новаторски начин за измъкване от заплетени ситуации бързо бил предаден на потомството й. Тя имала многобройно потомство. Като имаме предвид новооткритата й дарба, това не е за учудване.
Важният ген се оказал толкова невероятно доминантен, че сега у много котки има по нещо от Шрьодингер. То се характеризира със способността да влизат в и излизат от заключени кутии, като например стаи, къщи, хладилници, онова, в което сте кълнете, че сте ги сложили, за да ги занесете на ветеринар и т.н., и т.н., Ако снощи сте изхвърлили котката, а на сутринта тя кротко си спинка под леглото ви, то тя е Котка на Шрьодингер.
Има една мисловна школа, която твърди, че всъщност съществува някакъв негативен ген на Шрьодингер. Докато една напълно развита Котка на Шрьодингер може да се вмъква и измъква от най-невероятни места, за тази ще е трудно да излезе от обръч с два отворени края. Това са котките, които обикновено виждате, или по-скоро чувате зад хладилниците, в онези малки мъртви зони зад кухненските шкафове, в заключените гаражи и, в един известен на нас случай, вътре в стените (ужасните Едгар Алън Поетични видения доведоха до това, че биде пробита дупка към кухината малко встрани от шума, което, разбира се, накара котката — определено Истинска котка — да се отдалечи още повече от шума; тя излезе 24 часа по-късно, привлечена от миризмата на храна). Но ние сме склонни да вярваме, че това не е така и става дума просто за примери за Засада (виж „Игрите на котките“).
Както и да е, тази способност, която повечето собственици на Истински котки биха забелязали (ами какво да кажем за това, когато изчезват за два дни и се връщат добре нахранени, а? Дали просто са просели от съседите, или са прескочили до идната сряда, за да се насладят на обилния, облекчен обяд за добре дошъл у дома, който сте им дали?), води до интересни разсъждения за:
КОТКАТА В ИСТОРИЯТА
В книгите пише, че котките са произлезли от своите предшественици цибетките преди около 45 милиона години, което определено е било добро начало. Отдалечете се колкото се може повече от цибетките — това е бил девизът на ранните котки. Цибетската котка е едно крайно нервно животно, откакто е открила, че вие, такова, можете да извличате от нея цибетон16 и да използвате мириса му. Как точно се прави това, не знам и не ща да научавам. Сигурно е ужасно. Ох, добре де, ще хвърля едно око.
14
Ако можете да го повярвате. Същото е като онова за единия близнак, който оставал тука, и другия, дето заминавал за Сириус със скоростта на светлината, а после се връщал и откривал, че брат му е дядка и държи голяма зеленчукова борса в Брадфорд. Откъде да знаем? Някой да ги познава тия двамата? Ама иначе как беше на Сириус?
16
Пръстенов кетон със седемнайсет компонента, според моя речник, в противовес на простия 15-компонентен мускон от мускусния елен. Дали на цибетката й е по-добре, като го знае? Вероятно не.