3. Закупуване на къща в провинцията
Много надежден начин да се сдобиете с котка. Обикновено тя се появява на първата година със самодоволен израз, предполагащ, че е леко изненадана да ви види тук. Тя не принадлежи на предишните обитатели, никой в махалата не си я познава, но изглежда съвсем като у дома си. Защо ли? Много е вероятно да е Котка на Шрьодингер (виж „Котките на Шрьодингер“).
4. Приют за котки
Друг много популярен източник, особено непосредствено след Коледа и след летния отпускарски период, когато се провеждат разпродажбите. Въпреки факта, че едвам чувате гласа й по телефона заради мяученето, което се носи отзад, изтормозената млада дама вероятно ще вложи доста повече усилия от обикновения Продавач на котки по обява в пощата, за да се увери, че всъщност в джоба ви няма ножове за дране. Често не се изисква заплащане, а само доброволно дарение — направено под прицел. Ще ви предложат най-разнообразни пухкави котенца, но котката за вас е едногодишната скопена женска, която се спотайва в дъното на клетката с неспокоен вид и после ще ви покаже своята признателност, като пишка в колата ви по целия обратен път.
5. Наследство
Тези котки идват заедно с набор от купички, половин кутия от най-скъпата котешка храна на пазара, кошница и малко вълнесто нещо със звънче в него. После те прекарват две седмици под леглото в стаята за гости. Опитайте се да я изкарате оттам — и може вие да се намерите в болницата с присадена на ръката кожа от задните ви части.
Котките не винаги са наследство от умрели хора. Ако предишният собственик е все още жив, Истинската котка вероятно ще бъде придружена от списък с нейните предпочитания и антипатии. Изхвърлете го. Те и без това са само прищевки.
Опитайте се да избегнете наследяването на котки, освен ако не са придружени от петцифрена сума или поне от надежда за такава.
6. Съсобственост
Знаете ли къде прекарва времето си вашата котка, когато не е вкъщи? Струва си да проверите дали по-далечните ви съседи нямат котка със същите размери и оцветяване. Случва се. Познавахме навремето две семейства, които години наред, и двете, се мислеха за собственици на една и съща котка, а тя си прекарваше времето в сноване между двете купички с храна. Menagerie a trois4, един вид.
Интересно при сдобиването с котка е, че нещата са, общо взето, или практически безплатни, или много скъпи. Все едно в моторната индустрия да не съществува нищо освен мотопеда и поршето.
ТИПОВЕ КОТКИ
Забравете всичкото онова за блупойнт и персийски котки. Истинските котки обикновено са:
1. Селски котки
Измираща порода. Едно време всяка прилична плевня е поддържала процъфтяваща, склонна към кръвосмешение колония такива котки, които са депозирали малки гнезденца с мяукащи котенца из балите сено. Все още ги има. Струва си при възможност да си вземете такава. Те често приличат на ненормалници със сплеснати глави, но, общо взето, имат акъл в главата. Обикновено не се намират по онези ферми, очевидно направени от пресован алуминий, но все още драпат за живот тук-там.
2. Черни котки с бели лапички
Трябва да съществува такава порода. Повечето бакалски котки (виж „Бакалска котка“) са черни котки с бели лапички. Винаги се казват Черньо.
3. Съседски котки
Предимно сиви; най-често се срещат в току-що засятата леха, с напрегнат израз на физиономията. Обикновено се казват Къшоттамбегадинопроклета (виж „Имената на котките“).
4. Ботушомуцунести котки
Те имат остри зъби, разногледи очи, толкова белези, че човек може да си проведе върху тях турнир по кръстчета и нули, и уши като стари автобусни билети. Неизменно са мъжки. Ботушомуцунестите котки не се раждат, а ги произвеждат, често в резултат на опит от тяхна страна да се изблещят насреща на стремително приближаваща се кола (а понякога — и да я изнасилят), впоследствие закърпени от ветеринар, който просто е сбутал всичките парчета накуп и е боднал някой шев, където е имало място. Повечето ботушомуцунести котки са черни. Невероятно, но факт.
5. От ония тигровите котки, дето бият на рижаво, но понякога, при точното осветление, можеш да се закълнеш, че в тях има нещо сиамско.