Стефан Маларме
Автобиография1
Париж, понеделник, 16 ноември 1885 г.
Драги мой Верлен,
закъснях с отговора си, защото търсих неиздадените творби на Вилие2, които бях раздал насам-натам, дявол знае къде. Тук прилагам това, което притежавам, почти нищо.
Но точни сведения за нашата скъпа прелетна птица нямам: дори адреса му не зная. Всяка година на някой уличен ъгъл ръцете ни се срещат, сякаш сме се разделили предната вечер, защото все пак има Бог. Освен това е точен на срещите и в момента, в който вие пожелаете, след като се почувствате по-добре заради Съвременници или заради Прокълнатите поети, да го срещнете у Вание, с когото той ще преговаря по повод публикуването на Аксел3, няма съмнение, никакво съмнение, познавам го, че той ще бъде там в уречения час. Когато става дума за литература, никой не е поточен от него: значи най-напред Вание трябва да вземе адреса му от г. Дарзан, който досега го е представял пред този любезен издател.
Ако никое от тези начинания не успее, някой ден, някоя сряда по-точно, ще ви потърся привечер и в разговора и двамата ще си припомним подробности от биографията му, които ни убягват сега; не гражданското състояние, например дати и т.н., които единствено знае въпросният човек. А сега за мен.
Да, роден съм в Париж на 18 март 1842 г., на улицата, наричана днес Пасаж Лафериер. От революцията насам семействата по моите бащина и майчина линия представляват непрекъснат низ от служители в администрацията и регистратурата. И макар че са заемали там почти винаги високи постове, аз се отклоних от кариерата, за която бях предопределен от люлката. У мнозина мои прадеди откривах вкус към перото за неща, различни от регистрирането на нормативните актове. Един от тях, вероятно преди създаването на регистратурата, е бил синдик на книжарите при Луи XVI и зърнах името му под кралското разрешително, поместено в началото на оригиналното френско издание на „Ватек“ от Бекфорд4, което повторно отпечатах. Друг един пишел закачливи стихове в Алманах на музите и Подаръци за дамите. Като дете, сред парижкия семеен буржоазен интериор, срещнах г. Маниен, далечен братовчед, който беше публикувал едно буйно романтично томче, озаглавено Ангел или Демон, появяващо се понякога с висока оценка в каталозите на антикварите, които получавам.
Казах парижко семейство, защото винаги сме живели в Париж, но корените ни са в Бургундия, Лотарингия и даже Холандия. Загубих майка си съвсем невръстен, на седем години. Бях обожаван от една баба, която ме отгледа през първите години. След това смених много пансиони и лицеи и в ламартиновската си душа носех тайното желание да заема един ден мястото на Беранже, понеже го бях срещал в дома на едни приятели. Изглежда беше доста сложно това да бъде изпълнено, но дълго време драсках, доколкото си спомням, стихове в куп тетрадчици, които винаги ми биваха отнемани.
Когато влизах в живота, беше такова време, знаете, че поетът нямаше възможност да се изхранва с изкуството си, дори и да го принизява с много степени. Никога не съжалих за това. Понеже бях научил английски просто за да чета по-добре По, на двадесет години заминах за Англия, за да избягам главно, но също и за да говоря езика и да мога да го преподавам в някое местенце, спокоен и незадължен да търся друга прехрана. Бях се оженил и беше наложително.
Днес след повече от двадесет години и въпреки толкова загубени часове, мисля с малко тъга, че не съм сгрешил. Защото освен работите в проза и младежките ми стихове, и по-късните — техен отзвук, публикувани на много места, всеки път, когато излезе първият брой на някое литературно списание, съм мечтал и опитвал нещо различно, с нетърпение на алхимик, готов да пожертвувам за делото всяка суета и всяка награда, както някога изгаряха покъщнината си и дървения покрив, за да разпалят огъня на Голямото Дело. И какво, трудно е да се каже — чисто и просто една книга, в не един том, книга, която да бъде стройна и премислена, не сборник от моментни вдъхновения, били те и великолепни… Ще отида още по-далеч и ще кажа Книгата, убеден, че в крайна сметка тя е само една, несъзнателен опит на всеки, който е прописал, дори и на Гениите. Орфическото тълкуване на Земята е единственият дълг на поета и литературна работа в най-висша степен: защото самият ритъм на книгата, в случая безличен и пулсиращ дори в номерирането на страниците й, се съизмерва с уравненията на бляна или Одата. Ето, драги приятелю, признанието за порока ми, разголен, който хиляди пъти съм отхвърлял с уморен и болен дух, но съм в негов плен и може би ще успея не да напиша тази творба в нейната цялост (за това трябва да съм не знам кой), а да дам един неин завършен фрагмент, да покажа чрез един къс блясъка на славната й истинност, посочвайки всичко останало, за което един живот не е достатъчен. Чрез завършени части да докажа, че тази книга съществува и че съм познал онова, което не бих могъл да завърша.
1
Публикувана за първи път от Верлен през 1886 г. в една от книжките на поредицата „Съвременници“. — Б.пр.
4
Източна приказка, публикувана за първи път на френски език през 1782 г. от английския писател Бекфорд, живял във Франция (1760–1844). — Б.пр.