— Имало едно време две момченца — Си мо и Ненад. Симо, син на един файтонджия, бил лош, непослушен, глупав и тъп, а Ненад, син на един търговец, бил…
След свършването на основното училище можехме спокойно да пресметнем колко е похарчил всеки от нас, за да се научи да чете и пише…
Така например на Симо Янкович това му струваше 380 яйца, на Перо Вукич — четири гъски, десет пилета и 140 яйца, на Миленко Пурич — сто зелки, седемнадесет венци кромид лук и десет чифта телешки крака за пача, на Янко Попович 294 чифта наденици, четири бута шунка, четири суджука, две парчета сушена сланина и единадесет чифта пушени ребра.
Такава е приблизително стойността на нашата грамотност, изразена в материални величини. Жалко, че днес са изчезнали вече тия идилични отношения между учители и ученици и по такъв начин е загубена и мярката за преценяване на грамотността. Затова, изглежда, и неграмотността е добила такава висока цена.
В основното училище научихме „Отче наш“, азбуката и числата до сто.
„Отче наш“ научихме наизуст и го произнасяхме като някакви тайнствени слова, също както врачките произнасят думи, чийто смисъл нито знаят, нито разбират. С тая непонятна молитва, която не разбирахме, ние всеки ден в хор се обръщахме към бога. Но това, че ние не я разбирахме, още не беше нищо — аз съм уверен, че и самият господ, към когото я отправяхме, не разбираше нищо и ако имаше възможност, положително би забранил с полицейска заповед това бръмчене, което ние наричахме молитва.
Що се отнася до азбуката — там стана едно недоразумение. Когато постъпих в основното училище, азбуката имаше тридесет и две букви. Скоро след това неочаквано изчезнаха две букви. Спомням си как страшно се сърдеше учителят, че са му изчезнали тези две букви.5 Ние сериозно се съмнявахме да не би някой от нас да е откраднал или пък да е глътнал тези букви. А може би са паднали от масата на учителя и прислужникът ги е измел и изхвърлил на боклука? Кой знае дали пък учителят не ги държеше заключени в чекмеджето си и не искаше да ни ги покаже?
Едва по-късно си обяснихме изчезването на буквите, и то по един твърде особен начин. Веднъж учителят ни разказваше, че човек има тридесет и два зъба, които съответствуват на тридесет и две букви в азбуката. И ние със своята детска фантазия си представихме, че всяка буква виси, закачена на един зъб. Зъбите ни се струваха като клавиши на роял. Дори един от нас, някой си Сретен Алексович, който изговаряше йотуваните съгласни като една, понеже не можеше да ги различава, се оправдаваше с това, че няма три зъба, с което искаше да каже, че са изпаднали от клавиатурата му три клавиша и един-единствен му служи за всичките четири. Когато пък учителят допълни, че човек всъщност има тридесет зъба, а двата мъдреца му изникват много по-късно, едва когато напълно узрее, то ние окончателно се убедихме, че той е прибрал двете букви в чекмеджето си, защото няма зъби за тях.
Иначе ние доста лесно научихме азбуката благодарение на метода, който прилагаше нашият учител. Обикновено той започваше така:
— Милане, виждал ли си някога жаба?
— Виждал съм, господин учителю.
— Помниш ли как изглежда?
— Помня.
— Изглежда ей така, нали — отгоре глава, отдолу опашка, а отстрани — четири крака, два изпънати напред и два назад.
— Да.
— Ето така — и написваше с тебешир на таблата буквата Ж, която в тоя момент на всички ни изглеждаше като жаба с глава, опашка и четири крака. И по тоя начин ние всички запомнихме добре буквата Ж.
Той беше намерил с какво да сравни и всички останали букви. Б например беше бухалката, с която циганите удрят тъпана, Г — бесилка, О — дупка, Ш — стоборът на сливовата градина, X — магаре за рязане на дърва, У — чаталест шиш, на който се пече агне, Т — закачалка за дрехи, Д — турски нужник, а Ф — леля Перса, жената на училищния прислужник, която дереше гърлото си по нас в училищния коридор и постоянно ходеше с ръце на хълбоците, поради което приличаше на буквата Ф.
И понеже ние лесно запомнихме всички тия сравнения, за него беше много лесно, когато ни вдигаше на дъската.
— Иване, напиши думата бог! Иван, разбира се, в първия момент се обърква, но учителят добавя:
— Бухалка, дупка, бесилка.
И думата веднага биваше написана.
— Хайде, Перо, напиши ти думата дух! Перо, разбира се, също се обърква и не може да си спомни, докато учителят не му каже:
— Представи си агне на шиш между турски нужник и магаре за дърва.
И Перо веднага се сеща и написва думата.
Ето така учехме ние и накрая научихме азбуката.
5
С прилагането на езиковата реформа на Вук Караджич от сръбската азбука са отпаднали ъ и ь. — Б. а.