Но колко държеше този учител на падежите, свидетелствува и случаят със Станоя Стамболич. Един следобед по време на великите пости Стамболич вдигна ръка и запита:
— Моля, господин учителю, мога ли да изляза повънка?
— Кажи правилно изречението и ще те пусна — отговори учителят.
Стамболич се забърка, смути се и повтори отчаяно:
— Моля, господин учителю, мога ли да изляза повънка?
— Кажи го правилно и ще те пусна!
Кое заради падежите, кое поради нуждата, която го беше накарала да помоли да го пуснат, Стамболич започна да се поти и да се свива. Другарите му шепнат, подсказват му, а той, изпотен, почервенял, стои, притиснал здраво крак о крак… Изведнъж изкрещя:
— Навън!
— Така, сега е правилно, сега можеш да излезеш — каза учителят.
— Е, сега е вече късно — отговори Стамболич цял отпуснат и клюмнал.
А не само падежите трябваше да превъзмогнем ние. Цялата граматика е осеяна с гвоздеи и гвоздейчета и ако не внимаваш, можеш не само да се одраскаш, но и да се убодеш.
Има например думи, които са капризни и непостоянни като истерична жена — явяват се във всички възможни тоалети. Това сравнение не е случайно. Изучавайки граматиката, аз забелязах, че тая наука има много женски особености или ако искате, жените имат много граматически особености. Нямам пред вид неопределеното и повелително наклонение, за които може да се каже, че са изключително женски наклонения, а факта, че около всяка жена, като около съществителното в граматиката, винаги се навърта по някой член на речта, по който може да определиш от какъв вид и род е жената. Освен това и жените, както и съществителните в граматиката, имат винаги окончание, което много охотно сменят при всеки нов падеж.
Има и такива думи, които се появяват а la Fregolli6 във всички възможни форми. Излезе например учителят на дъската и напише думата черно, а след това започва да развива някаква математическа формула, придружавайки я с непонятните пояснения: „Старославянското ОН пред глухия ЮС7 се превръща в новославянско…“ и т.н. Или пък: „ЮС се превръща в Ц и С, Ц и С се превръща в БИС“ и т. н. и в края на краищата думата черно гласи вече бяло.
Спомням си един урок по история на Сърбия, който учителят завърши със следните думи: „В битката при Велбъжд през 1330 година, в която загинал българският цар Михаил, особено много се отличил младият сръбски крал Душан. Град Велбъжд, където е станала тая битка, днес се нарича Кюстендил. Историята не може да обясни как от думата Велбъжд е произлязло Кюстендил, но граматиката е в състояние да обясни и това.“ В това отношение учителите отиваха толкова далече, че още преди Воронцов бяха в състояние да превърнат петела в кокошка и обратно. И затова никак не е чудно, че аз и много от моите другари се връщахме от дъската, след като си бяхме казали урока, убедени, че сме получили четворка, а на края на срока по формулата — юс в он, он в ер голям, ер голям в ер малък, тя се превръщаше в двойка.
Колкото мъки ни създаваха тези непостоянни думи в нашата граматика, двойно повече ни измъчваха разните препинателни знаци, които са измислени, изглежда, за да създават колкото се може по-голяма бъркотия. Това бяха разните точки, запетаи, въпросителни, удивителни и още цял куп знаци, които нещастният ученик трябваше да знае къде да постави, без да е задължен да ги употребява и по-късно в живота си. Аз познавах един чиновник, който бе учил граматика по същото време, когато я учех и аз, и който ми се оплакваше, че тя само му пречела в живота.
— Ето например тия препинателни знаци — оплакваше се той. — Преди аз пишех, редях думите като мъниста на женски наниз. А кажи ми сега как ще изглеждат на женски наниз точки и запетаи. Хайде — за удивителния знак разбирам, той може и да се използува. Когато пиша на някого по-старши по чин от мен, аз винаги слагам удивителен знак. Но нашият секретар отива дотам, че поставя удивителен знак дори на края на такава фраза: „Ти си магаре!“ А нима това не компрометира не само препинателния знак, но и цялата граматика? Защото, ако някой е магаре, то той може би не е граматическо магаре.
Известно е, че един военен началник върнал рапорта на евоя подчинен — командир на погранична рота, за да постави в него точките и запетаите, понеже без тях не могло да се разбере дали в граничната схватка е загинал главатарят на контрабандистката банда или самият командир на ротата, който, изпраща рапорта. Тая заповед поставила командира на ротата, който през целия си живот не само се намирал в лоши отношения с точките и запетаите, но и направо бил техен враг, в истинско затруднение. За него било много по-лесно да води цяла нощ борба срещу двадесет и пет погранични бандити, отколкото да разпредели толкова точки и запетаи в своя рапорт. За да излезе от това затруднено положение и да изпълни заповедта на началника си, той взел чист лист хартия и написал на него десет точки и петнадесет запетаи, прибавил листа към рапорта си и го върнал на началника си с молба той да извърши с наредба разпределението на приложените точки и запетаи и да придаде всякоя към подходящо поделение. Помолил го също да изразходва надлежно ония, които се окажат в повече и останат неизползувани.