Многоточието е знак, който показва незавършена мисъл. Ние никак не можехме да си обясним как може да има незавършени мисли: щом си почнал, карай докрай. Ако бяхме запитали учителя, той вероятно би ни го обяснил така:
— Тръгва влак от Бялград за Ниш, но при Сталач става сблъскване с друг влак, има трима убити, единадесет ранени и влакът не може да продължи пътя си. Ето това е незавършена мисъл и тука трябва да се постави многоточие.
В живота такива изненади като сблъскването на влакове често се случват и затова многоточието е доста полезен знак. Например: тъкмо крадецът е бръкнал в чуждата каса и неочаквано нахлува полиция. Това наистина е незавършена мисъл, която се обозначава с няколко точки… Или, да кажем, зад портата младежът се обяснява в любов на колежката си — студентка, и при първата прегръдка пристига баща й. Това също е незавършена мисъл, която се обозначава с многоточие… Или пък например млад господин се е вмъкнал при млада жена, когато мъжът й не е у дома, и тъкмо младата госпожа е седнала на коленете на разнежения любовник, неочаквано влиза мъжът. Тук мисълта е също незавършена и това изречение се завършва в живота с няколко точки, а по някой път може и с по няколко удивителни.
Ето това са знанията за препинателните знаци, които училището ни даде и които ние допълнихме в живота.
Но за да ни създават колкото се може повече главоболия, извън уроците по пунктуация учителите ни задаваха още и специални писмени упражнения, за да се научим да се изразяваме, прилагайки препинателните знаци.
Тези упражнения, които учителите често използуват като развлечение между часовете в канцеларията, за да се посмеят от душа, по стила си приличат обикновено на любовните писма, които коминочистачите пишат на готвачките, на заявленията, които зарзаватчиите подават до общината, и на докладите, с които нощните стражари известяват началствата си за произшествията през нощта. И учителите по сръбски език може би именно затова дават толкова често такива упражнения, за да могат да попълнят колекцията си от ученически глупости. А за да бъдат глупостите по-големи, за да могат учителите да се посмеят от душа, те задават такива упражнения, които дори и мнозина от тях не биха могли да направят. Спомням си какви мъки ни създаде само домашното упражнение на тема:
„Изпечи и кажи!“ Веднъж учителят каза: „Деца, за следващата седмица писмено упражнение на тема: «Изпечи и кажи!»“ Все едно, че ни каза: „Деца, за следващата седмица домашно упражнение на тема: «Бифуркацията на патагонците и отношението й към осцилацията у ескимосите»“.
Питах по-големия си брат, който беше вече в по-горните класове, но и той не можа да ми обясни.
— Всяка дума — каза той — може да бъде печена, може да бъде варена, може да бъде пържена, а може да бъде и задушена.
Предполагам, че можете вече да си представите какво представляваха нашите писмени упражнениня на тема: „Изпечи и кажи!“ Живко Средоевич беше написал само няколко реда: „Думите са най-здрави, когато са изпечени, и може да се смята за мъдър само оня, който говори с изпечени думи.“
Друг пък, Симо Ягодич, кой знае откъде, се беше вдъхновил философски и бе написал упражнението си по следния начин:
„Думите не бива да се изваждат от устата, докато не се изпекат добре. А думите могат да се изпекат, ако се нагрее у дома един стол и се седи на него непрекъснато, докато не се изпекат думите. През това време трябва да се учи сръбска граматика, която е най-важният предмет, защото без езика човек не може да живее.“
Трети, някой си Остоя Попович, син на селски поп, беше обяснил въпроса по народному:
„Всичко, което влиза в устата, трябва да бъде печено. Така например в устата влиза погача, влиза ракия, влиза печено агне. Затова и всичко, което излиза от устата, трябва да бъде изпечено. А тъй като от устата, наред с другите неща, излизат и думи, то и те трябва да бъдат печени.“
Веднъж пък учителят ни даде темата: „Опознай себе си!“ Спомням си само едно упражнение на тая тема. То гласеше:
„Когато човек няма възможност да опознае някого другиго, не е лошо (вместо да бездействува) да опазнае и себе си. Най-добре човек може да познае себе си пред огледалото. Ако огледалото е добро, човек може да види добрите си страни, ако е лошо — лошите си страни.“
По темата „Опознай себе си!“ аз не написах нищо, защото не знаех какво да пиша. Както тогава, така и днес аз не мога да кажа нищо по тая тема.
ИСТОРИЯ
Несъмнено историята е полезна на първо място с това, че благодарение на нея учениците се упражняват да произнасят страшно трудни думи и пречупвайки така езика си, се подготвят да изговарят разни главоломни химически, физически и висши математически дефиниции. А владетелите от Старата история наистина са носели такива страхотни имена, че човек трябва да притежава факирска мощ, за да може да ги произнесе. И не само че тия имена са сграхотни, но в тях според мен няма и нищо владетелско. Какъв е, моля ви се, тоя крал, който се нарича Успретезен8, Чандрагупта9 или, да кажем, Кудурнагупта10? Представете си възторжен народ, който поздравява своя крал по следния начин: „Да живее негово величество Успретезен I и нейно величество Успретезеновица!“ Мисля, че такива имена са достатъчен повод, за да охладнее династическото въодушевление на народа, още повече като се има предвид, че не един, а цяла династия Успретезеновци са яхали на гърба на египетския народ и са го владеели някакви си двеста години все под това отвратително име.