Така например веднъж, като предаваше урока за затъмненията, той ни изкара трима души пред дъската. Най-напред извика най-високия между нас, Живко, на когото бяха вече наболи и мустачки, та учителите го съветваха да се ожени. Извика го и го постави така, че да може всички да го виждаме.
— Макар че ти иначе си магаре, Живко, сега ще представляваш Слънцето. След това се обърна към класа:
— Внимавайте добре, главата на Живко е Слънцето. Тя осветява и Земята, и Луната. Земята ще бъде както и друг път главата на Сретен, а за Луна ще ни послужи ето този малкият, от втория чин.
Този малкият от втория чин бях аз.
— Добре, вижте сега, деца. Когато Слънцето е там, където е сега Живко, а Земята там, където е Сретен, и Луната там, където е тоя малкият, тогава Слънцето изпраща своите лъчи и осветява и Земята, и Луната. Така ли е?
Всички мълчат, понеже не могат да разберат как Живко осветява и с какво осветява.
— Обаче — продължава учителят — в своя път около Слънцето Земята се оказва в един момент между Слънцето и Луната… ето така! — и той ни построява в една редица — Живко, Сретен и на края мене. — Сега, както виждате, тоя главчо Сретен е засенчил оня малкия и Живковата светлина не може да го освети. Вследствие на това настъпва лунно затъмнение. Разбрахте ли?
— Аз не разбрах — промърмори Живко, източникът на светлината.
Обстоятелството, че не е разбрал точно този, който трябва да даде светлина на другите, разгневи учителя и той му плесна такъв шамар, че бедният Живко получи, изглежда, съвсем нагледна представа за затъмнението, защото веднага добави, мигайки с очи:
— Сега разбрах!
И разбра не само той. Всички ние си изяснихме защо тоя раздел от географията се нарича физическа география.
Още по-лошо стана положението, когато започнахме да изучаваме устройството на слънчевата система.
— Да излязат ония планети от миналия час — каза учителят.
Тези планети бяхме Живко, Сретен и аз.
— Ти, Живко, както е известно, си Слънцето. Застани тук и тихо, мирно и спокойно се върти около себе си!
— Ти, Сретене, също ще се въртиш около себе си, но въртейки се около себе си, ще тичаш и около Живко, който, както знаеш, представлява Слънцето.
След това постави и мен на мястото ми.
— Ти си Луната. Ти първо ще се въртиш около себе си. Въртейки се около себе си, ще се въртиш и около Сретен, а заедно с него ще се въртиш и около Слънцето, тоест около Живко.
След като ни даде тези разяснения, той взе пръчката и застана встрани като звероукротител, готов да чукне по главата всекиго от нас, който сгреши. И започна под негово ръководство едно въртене, едно тичане — бог да ти е на помощ. Върти се Живко около себе си, върти се бедният Сретен около себе си и около Живко, въртя се и аз около себе си и около Сретен и двамата заедно тичаме около Живко. Още преди да направим както трябва първия кръг, и на тримата ни се зави свят и се сгромолясахме на земята. Най-напред паднах аз в качеството си на Луна, върху мен се стовари Земята, а върху нея — Слънцето. Получи се такава купчина, че не можеш да разбереш къде е Луната, къде Слънцето, къде Земята. Виждаше се само тук да стърчи един крак на Слънцето, там носът на Земята или задникът на луната.
И докато ние охкахме, учителят стоеше гордо над тая купчина и обясняваше на останалите ученици устройството на слънчевата система и движението на небесните тела във вселената.
Можете да си представите каква паника настана между нас, когато, завършвайки тоя урок, учителят ни каза:
— Следващия път ще ви обясня какво представлява вулканът.
Запознати вече с начина, по който той така усърдно прилагаше метода на нагледното обучение, ние бяхме сериозно загрижени на кого ли от нас ще се падне следващия час да бълва огън.
ЕСТЕСТВЕНА ИСТОРИЯ
Към естествената история или природните науки, както още я наричат, спадат: минералогия, ботаника и зоология. Всички останали науки, като например: математика, история, география, вероучение, се отнасят вероятно към неприродните науки.
Що се отнася до минералогията, на всички нас много ни харесваха ония преградени кутии с хубаво подредени и номерирани камъни, които учителят донасяше в класа всеки час и от които по време на урока винаги изчезваше по един екземпляр.
Ботаниката би могла да бъде симпатичен предмет, ако учителите не бяха вмъкнали в нея без никаква нужда латинския език. Учиш по цял ден наизуст: Spinacia olaracea, Raphanus sativus, Cucurbita niole и като започнеш да ги изговаряш, те ти приличат най-малко на надписи от Хорациевите епистоли, а всъщност не значат нищо друго освен спанак, ряпа, тиква. Напразно ни обясняваха, че това са научни имена на тия растения. Тия обяснения само още повече ни объркваха. Окръжният началник, дето е окръжен началник, пък и той се казва само господин Яков Маркович и няма никакво научно име, а една ряпа, виждате ли, имала научно име. А всеки ще признае, че окръжният началник е нещо повече от една ряпа.