Латински и старогръцки и днес се считат за мъртви езици. Аз и досега не мога да разбера това понятие — мъртви езици. Разбирам да умре езикът, а да живее народът, но да умре народът, а да остане да живее езикът — това някак си не мога да разбера. И още повече, че тоя език живее под името мъртъв език. Представете си само що за професия е това — учител по мъртви езици. Защото според мен мъртвият език не може да бъде използуван за нищо друго освен за учителска професия. Не можете да го използувате за служебна квалификация, защото едва ли бихте могли да напишете в съответната рубрика: „Освен матерния си език служа си още и с мъртви езици.“ А не можете да го употребите и практически в живота, защото, струва ми се, никаква стойност не би имало например едно такова обявление: „Млад и способен господин, който освен матерния си език знае и още един мъртъв език, търси да постъпи като…“ и т.н.
Пък отгоре на всичко, сигурно и вие сте забелязали това, учителите по мъртвите езици живеят с дълбокото убеждение, че децата са постъпили в училище изключително само за да научат тия езици. Всички други науки за тях са допълнителни, всичко друго е излишно, а единствено необходимото нещо, без което не може да се мине в живота, са латински и старогръцки. Колко ти струва, че знаеш да четеш и пишеш, да събираш, изваждаш, умножаваш и делиш, щом като не знаеш беседите на Антоний, филипиките на Демостен или философията на Демокрит, така наречения смешен философ! Имамите, тълкувателите на корана в „Ая София“, и учителите по багдатска теология са много по-милостиви в това отношение. При тях, когато младият софта не знае някоя сура наизуст, ученият имам поглежда към небето и казва: „Дано аллах те вразуми, за да го научиш!“ А учителят по латински език, като те хване, че не знаеш Цицерон дума по дума, потрива ръце с отвратително задоволство, че си му дал възможност да ти каже за сто четиридесет и шести път през тая година: „Quosque tandem abutere, Христо Янич, patientia nostra?“27
Защото, трябва да се отбележи, тия учители по латински език не могат да говорят и за най-обикновени неща без латински цитати. Когато например нашият учител ни правеше забележка и ни съветваше да учим по-прилежно неговия предмет, той ни даваше приблизително такива съвети:
— Внимавай какво правиш, защото quilib et fortunae suae28.
Трябва да запретнеш ръкави, да учиш, да работиш, защото non volet in buccas tous assa columba29.
Освен това трябва да мислиш какво говориш, а не само quidquid in buccam30, защото добре трябва да знаеш и да запомниш, че всичко това ще ти потрябва в живота. Non scholae sed vitae discimus!31
Друг път, говорейки пък за поведението, ни, той казваше:
— За какво ти трябва бележка, след като си нехранимайко. Qui proficit in literis et deficit in moribus, plus deficit quam proficit!32
Затова, изглежда, ние не послушахме нито един негов съвет, защото не го разбирахме, а едва ли би могло да се иска от нас да се заровим в речника, за да превеждаме съветите му.
Трябва човек да е видял, за да разбере с какво садистично задоволство въвличат те постепенно учениците във все по-дълбоки и по-дълбоки вирове и водовъртежи, протягайки им по някой път ръка само за да ги доведат до средата на реката, там, където е най-дълбокото и където ще ги подхване някой водовъртеж и ще ги върти все на едно място, докато те се отдръпват встрани и със задоволство наблюдават удавника. Трябва човек да види какво задоволство озарява лицата им, когато най-после доведат нещастника до второ склонение или до трето спрежение. А трето спрежение — това е смъртоносното място в латинската граматика. По-лесно е да преплуваш Ламанш, отколкото третото спрежение. Това е спрежението, от което вероятно са и измрели древните народи, служещи си с латински език. Както има народи, измрели от проказа или чума, така и римският народ е измрял от accusativ cum infinitivo33 и от conjugatio periphrastica passiva et activa34.
През Средновековието по времето на прочутата Инквизиция consecuto temporum35 e било използувано като едно от най-опасните средства за мъчение.
Идва например при великия инквизитор монахът тъмничар и му докладва за състоянието на нещата. Инквизиторът пита:
— Жив ли е дон Мигуел Фернандес, граф де Сакраменто?
— Да.
— А признава ли, че се е занимавал с безбожни мисли?
32
Който преуспява в науката, а изостава в добрите нрави, по-скоро изостава, а не преуспява.
33
Винителен падеж с неопределена форма на глагола — синтактическа форма в латинската граматика.
34
Пасивна и активна перифрастична конюгация — синтактическа форма в латинската граматика.