— Защо да не го напиша, щом като е истина? — защищавах се аз.
— Леле, откъде знаеш, че е истина?
— Ами чух го от вас.
— За бога, моето момче, не всичко, което ние говорим, е истина! — оправдаваше се средната ми леля.
— Леле, леле! Ще излезе, че ние сме му казали да напише и стихотворението — възкликна най-голямата ми леля.
Всъщност в себе си тя беше доволна от стихотворението и сигурно вече се готвеше да го пусне в циркулация с цел да достигне и до госпожа Аница.
Така и стана. Госпожа Аница научи за стихотворението по-скоро, отколкото аз можех да предполагам, и в доскоро мирния дом на аптекаря настана истинска буря. Госпожа Аница крещеше и се търкаляше по пода, скубеше косите си, обърна дивана, счупи лампата, удари с обувка прислужника, ухапа аптекарския помощник и накрая изпи цял сифон сода, за да се отрови. Аптекарят бе принуден да се закълне пред иконата на свети Архангел Михаил, покровител на тяхната къща, че ще ме пребие като куче.
Знаейки добре, че аптекарите, общо взето, са кръвожадни хора и имайки пред вид клетвата на господин Сима, аз трябваше да положа доста усилия, за да се отърва от този бой.
Отивайки на училище, аз заобикалях по други улици, прескачах огради, за да мина по друг път, прекарвах по цели часове скрит на тавана, изобщо правех всичко възможно, за да избягна невидимата заплаха. Седейки така понякога с часове на тавана, аз размишлявах върху тежката съдба на писателя у нас. Вместо да подкрепи и поощри един млад поет, обществото го гони, за да го бие. Представете си какво би станало, ако това би се превърнало в общо явление и за всяко свое стихотворение поетите би трябвало да ядат бой. Вероятно тогава би имало много малко стихотворения, но те поне биха си заслужавали боя.
След като аптекарят изчерпа всички възможни начини да удържи клетвата си, след като започна и да ми устройва засади, криейки се зад портите и появявайки се неочаквано на места, които съвсем не бяха по пътя за дома му, след като — най-после видя, че всички тия негови засади аз вещо и умело избягвам и заобикалям, той прибягна към други мерки. Наклевети ме на директора на гимназията.
Изправиха ме пред целия учителски съвет, като че ли най-малко бях подпалил Александрийската библиотека. Всички учители бяха така сериозни, намръщени, навели загрижено глава, че аз имах чувството, че ще ме осъдят да бъда изгорен жив и вече виждах тълпата народ, който се трупа около кладата, трите си лели, паднали в несвяст на земята, дъщерята на пощальона Марица, която горчиво плаче, и аптекаря, който черпи народа със сироп за успокоение на душата ми.
Пръв взе думата директорът и обръщайки се към останалите господа учители, наредени около зелената маса, каза:
— Господа, в нашето училище се шири едно осъдително явление, на което трябва с всички сили да се противопоставим. Учениците са започнали да пишат стихове и ги пишат, където заварят — по книгите, по черните дъски, по стените. Особено много стихове са надраскани по стените на интимните помещения на нашата сграда и тези стихове в голямата си част са безобразни. Ето преди няколко дена например трябваше да поръчам на училищния прислужник да заличи един стих, който се отнасяше за вас, господине — обърна се директорът към учителя по латински език, и в който се казваха неприлични неща за вашия известен навик да пийвате някоя и друга ракия повече, отколкото отговаря на достойнството ви.
— A bove maiori discit arare minor!46 — промърмори учителят по латински, искайки да намекне на колегите си, че стиховете на учениците са последица от техните клюки.
— Освен това — продължи директорът — тая година два пъти съм мазал тия помещения заради някакви стихове, които се отнасят за вас, господин учителю по вероучение, и за някоя си вдовица Роса.
— Това са ония от трети клас, да им… — И съвсем забравил, че и аз присъствувам, учителят по вероучение напсува на майка колективно целия трети клас.
— Освен това — продължи директорът, поглеждайки продължително учителя по география — сега не мога да си спомня, но имаше стихове и за други от господа преподавателите…
— Аз си спомням — скочи учителят по география, разбрал вероятно намерението на директора. — Имаше например и такива стихове:
— Преди всичко тук има граматическа грешка. Правилно е да се каже секат и влекат, защото звукът „к“ преглася в „ч“ само пред „е“ и „и“, а не и пред „а“ — започна да обяснява учителят по сръбски език.