— Освен това — продължи директорът разгневен — туй нито е истина, нито е имало такива стихове по стените, вие сами сте ги съчинили.
— Имаше, и заради тях вие наредихте да се измажат тия помещения.
— Така е — подхвърли учителят по вероучение, — а не заради вдовицата Роса.
Вдигна се олелия, шум, удряха по масата с юмрук, докато най-после се сетиха, че аз съм там, и ме избутаха от канцеларията. Бурята продължи и сред общата олелия от време на време се чуваха думите „дървата“, „Роса“, „ракия“, а по всичко изглежда, и географският глобус беше слязъл от директорския шкаф, за да вземе участие в спора. Най-после, след като бурята утихна, аз бях извикан отново вътре. Всички лица бяха сериозни, като че ли до преди малко бяха водили разговор по методически въпроси. Директорът започна така:
— Господа, в нашето училище се шири едно осъдително явление… — Сега обаче неговите встъпителни слова не бяха дълги. Веднага той премина към целта — …и ето пред нас е един от тия, които драскотят стихове. Училищният дневник свидетелствува, че той е твърде немарлив или направо — лош ученик.
Всички учители вдигнаха глави, погледнаха ме и разтеглиха уста, като че ли искаха да кажат: „Да, знам го, и при мен е лош ученик.“
— Ти ли си написал това стихотворение? — започна следствието директорът и показа един лист хартия, даден му вероятно от аптекаря.
И тогава в моята душа започна отчаяна борба между човека и поета. Първият ме съветваше просто да се отрека от стихотворението, да кажа, че не е мое, че съм го чул от другиго, например от най-старата ми леля, и да изразя отвращението си спрямо подобни прояви; поетът гъделичкаше самолюбието ми, съветваше ме да не се отричам от първородната си рожба, защото ме чака велико бъдеще. И както винаги в борбата на човека със самолюбието и сега победи то и аз признах, че съм автор на стихотворението.
— Ето, господа, той признава! — обърна се директорът към учителите.
— Това може да му послужи като смекчаващо вината обстоятелство — каза учителят по география, който от четири години водеше бракоразводно дело с жена си и имаше претенцията, че добре познава нашето законодателство.
— Пред нас е един такъв автентичен случай от тоя род, който трябва най-строго да бъде наказан за назидание на всички ония, които пишат анонимни стихотворения по анонимни места! — каза директорът и аз отново видях огнената клада и пламъка, който ме обхваща, трите си лели, прострени в безсъзнание на земята, разплаканата Марица и аптекаря, който черпи със сироп народа за успокоение на душата ми.
— Бих желал да чуя и вашето мнение по тоя въпрос, господа учители! — продължи директорът. И заваляха едно след друго мненията на учителите. Те бяха приблизително такива:
Учителят по вероучение: Трябва да се изключи от училище. Нека стане чалгаджия и певец и тогава да си измисля колкото си ще песни! Или най-малко поне да бъде осъден на едноседмичен пост.
Историкът: Той е извършил две престъпления. Първото, по-малкото престъпление, че е обидил семейството на един аптекар и второто — че с името на секретаря Пая е осквернил стиха, чрез който е възпят Крали Марко, Синджелич и Хайдук Велко. За второто той трябва да бъде наказан.
Естественикът: С възвишеността на чувствата си човекът се отличава от животното. Затова при човека се явява и поезията в различните й степени, докато при магарето например тя отсъствува. Както е известно, магаретата не пишат стихове. По някой път обаче хората пишат такива стихове, за които би могло да се каже, че са написани от магарета. Спрямо такива поети трябва да се приложат методите, които се прилагат спрямо магаретата, т.е. трябва да им се изтеглят ушите. Така трябва да се постъпи и спрямо настоящия млад поет.
Математикът: От този факт би могло да се извлече корен, собствено не корен, а полза. Тук ние имаме две известни величини — обиденото семейство на аптекаря и автора на стихотворението плюс самото стихотворение. От тия две известни величини ние бихме могли да получим неизвестни, т.е. да разберем имената и на останалите, които пишат стихотворения за своите учители.
Географът: Аз бих го затворил в училищното мазе, за да се убеди там напълно в затъмнението на слънцето. Такива стихотворения хвърлят семето на раздора в семейния живот. Не е чудно след това, че у нас има толкова бракоразводни процеси.
Учителят по латински език: Макар че по думите на Хораций „pictoribus atque poetis quidlibet audendi semper fuit aequa potestas“47, все пак постъпките на тия момчета са истинско безобразие, преминаващо всякакви граници. Аз съм за най-строгото наказание.