— Какво става с вашата племенница? Намерихте ли и вече работа?
Бях забравил, че Езра ползуваше безразличното гостоприемство на леди Мери. Аз заекнах при отговора.
— Още не, миледи. Аз мислех, че може би тя тук…
— Аз ви казах, че тя може да живее временно тук, бих искала обаче да ви помоля колкото е възможно по-скоро да намерите друг подслон за момичето. Тя беше свикнала да заповядва!
— Разбира се, миледи. Имам грижа за това. Уплахата ме накара да треперя от студ. Сега обаче се изпотих. Леди Мери беше ми отнела по-голямата част от петте минути.
— Не обичам да злоупотребяват с моята добрина.
Колко време беше изминало? Отчаяно се опитвах да го изчисля.
— Никога не бих си позволил, миледи… Езра ще напусне още днес посолството. Миледи може да ми вярва…
Дали Езра беше завъртяла вече отново бушона?
Дали щеше да влезе в действие сигналната уредба, когато слагам документите обратно в касата?
— Кажете на Мустафа да ми донесе още чай.
— Ще му кажа веднага, миледи. Обърнах се, като че ли исках да тръгна към кухнята.
Гласът й ме извика обратно.
— Не е необходимо Езра оше днес да напусне — каза тя полулюбезно. — Не искам само да бъде дълго отлагано.
Тя ми кимна и тръгна към стаите си. Аз гледах след нея.
— Много съм ви благодарен, миледи — промърморих аз. След това влязох в кабинета на посланика. Забравих, че беше по-сигурно да проверя дали Езра не беше вече включила сигналната уредба или ми оставаха още няколко секунди. Владееше ме само мисълта да се освободя от документите.
Отворих касата, сложих документите обратно в касетката, заключих я. Сигналната уредба мълчеше!
Отидох в кухнята.
— Още чай за леди Мери — измърморих със слаб глас.
Мустафа ме погледна втренчено.
— Лошо ли ти е?
— Ти трябва да й занесеш чай! — изкрещях аз на Мустафа. Не можех повече да се владея и тръшнах вратата, като излизах.
Видях Езра, която се яви внезапно пред мене. Лицето й изглеждаше безпомощно, виновно. Аз не забелязвах изобщо нищо. Тя пошепна:
— Бушонът изгоря, когато го завинтвах.
Сега вече имах жертва, върху която можех да излея яда си. Нищо не разбирах и даже ми беше безразлично, че може би това изгаряне на бушона беше предотвратило края.
— Тогава погрижи се за нов! — сопнах се аз на момичето.
— Но аз не съм виновна — запъваше се тя, като че ли я бях хванал на местопрестъплението.
— Ти няма да останеш повече в посолството! — казах аз и гласът ми се задави. — Нямам нужда от тебе.
Усещах, че краката ми се подкосяват. Езра наведе глава и не забеляза паниката, която ме бе обхванала и в която все още се намирах.
Този път не се срещнах с Мойзиш в колата му. Той ми определи среща в своето бюро, през нощта, при всички възможни мерки за сигурност, точно както тогава, когато го потърсих за пръв път. Аз отново минах по пътя през дупката на оградата зад беседката в градината на германското посолство.
Посрещна ме съветникът при посолството Йенке.
— Мойзиш веднага ще дойде.
Той се усмихваше. Мислех, че виждам в неговите погледи някаква признателност за моите постижения.
— Ако германците не предприемат нищо, сега войната ще обхване и Турция — казах аз. — Този път вече е стигнало дотам! — и аз му разказах какво съдържаха филмите, които бях донесъл.
— Тогава ние трябва незабавно да въздействуваме върху турското правителство без недомлъвки — проговори той.
При този наш разговор той ми каза, че Хитлер ще ми подари вила в Германия, една забележка, която задоволяваше моята суетност. Материалните благоволения са винаги добре дошли за един гаваз.
След това Мойзиш дойде и аз му предадох филмите.
Посланикът Франц фон Папен пише по-късно в своите мемоари:
„… британските телеграми, които ние получавахме почти всеки ден от Цицерон, бяха ценни за нас по две причини. От резюмето на британския посланик за преговорите в Техеран ние получавахме една обща картина за намеренията и различието в мненията на съюзниците за политическото отношение към Германия след нейния окончателен разгром. За момента по-важно обаче беше да знаем оперативните планове на противника.“
Да, те имаха поглед върху събитията благодарение на мене. Дали обаче щяха да предотвратят войната за Турция?
Аз се чувствувах защитник на турските интереси, въпреки че действувах без поръчение и може би даже бях един неканен адвокат.
— Аз съм защитник на моя народ — пъчех се аз пред Езра, увлечен от моя собствен патос, и суетно прибавях: