— А защо казваш, че случаят е като онзи?
— Ама ти не разбираш ли? Тогава компютърът на пътническата агенция твърдеше, че не е имало запитване за самолетен билет, а сега редакционният компютър твърди, че статията не е била написана. Съвсем аналогични случаи, а всички казват, че компютрите не могат да лъжат.
— И са прави — потвърдих аз, — поне не и по собствена инициатива.
Точно в този момент ме осени догадката.
— Пол, тук може би се крие ключът към проблема ти със загубеното дело.
— Не мога да разбера какво общо виждаш.
— Сега ще се опитам да обясня. От една страна, хората все по-рядко търсят услугите на бюрата за запознанства. От друга страна, някой допълва маркетинговите анкети за стоки и услуги с непотребни въпроси от интимен характер…
— Хм — замисли се Пол. — Това наистина прилича на класическа пазарна ситуация, когато се появява нов играч. Но кой е той и защо се крие?
— За какво говорите? — прекъсна ни Деси.
Пол набързо й разказа за загубеното дело и сестра му пламна от ентусиазъм.
— Значи някой изземва функциите на бюрата за запознанства. Ау, колко интересно! Пит, на теб хобито ти нали е да се занимаваш с разследвания, ще ми помогнеш ли да разкрия този неизвестен конкурент?
Да бъда асистент в чуждо разследване — е, това никога не ми бе минавало през ума.
— Нали това е разследване на колежката ти?
— След като историята се разчу, вече всеки е свободен да работи по темата.
Деси ме гледаше толкова предано, че не издържах.
— Добре, през уикенда ще помислим заедно за това. А дотогава, понеже всичко се върти около компютрите, провери, ако можеш, един и същ ли е Интернет-доставчикът на редакцията и на бюрото за запознанства.
В събота рано сутринта двама колеги позвъниха на вратата с идеята да играем тенис (помните ли какво казах за навика на българите да си правят неуговорени визити?) и целия предобед прекарах на корта. Върнах се капнал от умора, легнах да си почина и чак привечер се сетих за обещанието си. Звъннах на Деси, тя ме скастри защо не съм се обадил по-рано и половин час по-късно беше при мен, свършила даже повече работа, отколкото й бях поръчал. Беше издирила в редакционния архив всички съобщения за компютърни гафове от последните месеци и поне пет от тях напълно пасваха с предположението ни. Ставаше дума за нещо, което вече бях чул на именния ден на Горун, но не се бях сетил да го включа в схемата си. Дублажите на хотелските резервации нито веднъж не се бяха случили на хора от един и същи пол.
— Главата ми не го побира тоя заговор на компютрите — сводници.
Деси се намръщи: — Много си вулгарен. По-добре кажи „сватовници“ — и ми обясни, че така наричали в миналото хората, които уговаряли сватбата на младите от името на техните родители. Това насочи мисълта ми в съвсем друга посока:
— Може да се погледне и от друг ъгъл. Обективно погледнато, цялата история е полезна за страната ви при този демографски колапс. Аз бих нарекъл това „Програма за възраждане на нацията“, например.
По-късно стана ясно, че още с този удар съм попаднал в десятката.
— Допускаш, че това може да е правителствена акция?
— Нали още Шерлок Холмс е казал, че като се отхвърлят вероятните причини, не трябва да се пренебрегват и невероятните33.
— Че ние още вероятните не сме започнали — съвсем резонно възрази тя.
Както и предполагах, всички случаи бяха навързани на един и същ Интернет-доставчик. Като ми каза това, Деси добави:
— Но аз нищо не разбирам от компютри, ще трябва да дойдеш с мен там, иначе нищо няма да свърша.
— А как ще обясниш присъствието ми?
— Ами… ще кажа, че си американски журналист, който пише за българския бизнес.
— И затова се интересува от компютрите им? А ако ми поискат журналистическата карта? Не става, пък и аз не обичам заблуждаващите маньоври, по възможност се придържам към максималното правдоподобие. По-добре се обади като сътрудник на туристическата агенция и кажи, че имаш клиент, който е експерт по високите технологии и се интересува от приложението им в България.
Между другото това си беше чиста истина.
Интернетската фирма нямаше нищо против да запознае американския колега, с най-новите си хардуерни и софтуерни придобивки. След задължителното кафе при пиаристите ме представиха на системния администратор, който с облекчение разбра, че ме интересуват само новостите от последната година. Показа ми три устройства, едно от които ми се видя интересно, после ме отегчи с едночасов разказ за новите им програми, в които нямаше нищо ново за мен. Накрая зададох няколко въпроса от куртоазия и между другото споменах, че новият им модем не изглежда да е стандартен модел.
33
Когато по-сетне Деси спомена на Пол, че сме обсъдили и тази възможност, той отсече: „Абсурд! Първо, в правителството никой не е толкова умен да измисли такова нещо, и второ, дори да го измисли, не ще може да го запази в тайна повече от едно денонощие.“ (б.а.)