— Така е, подари ни го за Коледа един наш приятел. Между другото, той работи в Щатите, в една лаборатория към Калифорнийския технологичен институт.
Записах си името и доволен си излязох. Деси ме чакаше в близкото кафене, вече загубила търпение.
— Нещата изглежда се връзват. Техен приятел, казва се… — погледнах в листчето — Любомир Иванов, който между другото работи в Калтек, им е монтирал едно необичайно устройство. Казал е, че това е ултрабърз модем, и е така, но освен това вътре има още нещо, което ми прилича на адаптер за връзка между компютри от двете родословия.
Деси не разбра и трябваше да й обясня за квазиорганичните процесори.
— Значи ли това, че някакъв такъв компютър от Америка се меси в работата на нашите?
— Така изглежда…
— И може да ги накара да лъжат?
— Все още не съм запознат в подробности с QOP-овете, те са съвсем ново изобретение и възможностите им… кой знае какви са.
— Тогава нека потърсим този Любомир Иванов!
— Преди това ще се опитам да понауча нещо за компютъра му.
Още същата вечер заседнах пред компютъра. Опитът ми директно да вляза във връзка с QOP-а не успя, тъй като модем-адаптерът имаше добра защита. Сканирах я, но беше написана с някакви абсолютно неизвестни ми символи34, а да търся помощ от тукашни хакери беше немислимо, затова приложих друга хватка. Пратих на модема една съвсем проста програма, която трябваше да се задейства, когато QOP-ът от другия край на света за пореден път влезе във връзка с местната мрежа. Тогава моят „часови“ щеше, образно казано, да сложи крак на вратата и да я задържи постоянно открехната за мен.
За да стане това, не се наложи да чакам и десет минути. Нямах голям опит в общуването с новите електронни мозъци и мина доста време, докато налучкам оптималния команден език, а след това така се увлякох в проучването, че отиде цялата нощ.
Това наистина бе феноменално! Насреща си имах истинска електронна „сватовническа“ фирма, която за по-малко от година бе картотекирала над един милион потенциални клиенти, а десетки хиляди вече бе събрала в двойки и дори семейства. QOP-ът от Калифорния бе пуснал пипалата си къде ли не, включително и в законово защитените информационни масиви на банките, данъчните служби и здравната каса. И всичко това се правеше тайно заради най-приоритетната инструкция, че запознанството трябва да изглежда случайно. Сетих се за новата приятелка на Пол — ами да, „сватовникът“ перфектно бе подработил срещата им в читалнята на съдебната библиотека, където тя работеше. Там Пол трябвало да се запознае с някакъв стар съдебен казус, който „случайно“ не бил вкаран в електронната база данни и затова се наложило да го прочете в съответния хартиен том от архивата на съда.
Всичко това предполагаше чудовищно голям трансфер на информация, който обаче оставаше незабелязан — в модема освен адаптера бе вградено и едно много хитро устройство, което го маскираше. Не се стърпях и се обадих в градската справочна служба на Лос Анжелес. Получих някакви координати на Любомир Иванов, но когато набрах номера, се оказа, че там вече живеят други хора, които не бяха и чували за него. В отдела по персонала на Калтек ме свързаха с възрастен мъж, на чието лице бе изписана стандартната усмивка „Само-кажете-и-веднага-ще-ви-свършим-работата!“ Тя обаче помръкна, като му казах кого търся.
— Съжалявам, но не мога да ви помогна. Мистър Иванов от половин година не работи при нас.
— Не може поне адреса му да нямате!
— Той живееше в наш служебен апартамент и когато напусна, трябваше да го освободи.
— А някой от колегите му?
— Съмнявам се… впрочем говорете с Рей Брадли, шефа на лабораторията.
Зарадвах се, защото с Рей Брадли бегло се познавахме от една мрежова игра, в която се бяхме сблъскали в студентските ми времена, но и с него първо ударих на камък.
— Любо Иванов… не бих казал, че ми е много приятно да говоря за това, Пит, той беше сред най-добрите сътрудници и още съжалявам за него. Миналата есен обаче тръгнаха слухове, че се занимавал с нерегламентирани проучвания. Известно време си правехме оглушки, но когато един от QOP-овете му изгърмя, поискахме обяснения, а той се обиди и напусна.
— Изиграл ви е той. Инсценирал е аварията, за да се сдобие със собствен мозък.
— Така ли мислиш? Беше страшна пушилка.
34
Била е записана с азбука, употребявана преди много столетия, а паролата се оказа, че е „Възраждане“! (б.а.)