Деси изведнъж ме избута и зае мястото ми: — Слушайте, не може да си играете със съдбите на хората! Това рано или късно ще се разчуе и представяте ли си как ще се чувстват хиляди семейства като разберат, че не ги е събрала щастливата случайност, ами някакъв вманиачен електронен мозък!
Като я чух как реагира, се поздравих за решението си да не й казвам за Пол и приятелката му.
— Вие пък коя сте?! — изуми се мъжът отсреща.
— Аз съм една млада неомъжена българка и не желая компютърът ви да манипулира личния ми живот!
— Добре де, ще го инструктирам да не ви включва в програмата си.
— Не става дума само за мен, а за всички българи. Изглеждате ми умен човек, вместо да ни обърквате живота отдалече, наистина се върнете, имаме нужда от хора като вас. Но какво говоря, само някой безотговорен човек може да измисли такова нещо!
Виновникът за бъркотията не й обърна внимание и пак се обърна към мен: — Впрочем как се разбрахте с QOP-а? Добре, пробили сте защитата — свалям ви шапка, но аз формирах целевата му матрица на български език, а не вярвам вие да го говорите. Или хубавата госпожица ви е превеждала?
Не ми хареса отношението му към Деси и реших да играя на нейна страна.
— Напротив, общувахме си на английски.
— Не разбирам…
— Ще ви кажа какво е станало — намеси се Деси. — Компютърът ви е решил, че като работи само на български, има много ограничено поле на действие.
Изненадах се от досетливостта й.
— Точно така, изградил си е секции за всички световни езици — потвърдих аз.
— А това май ви обърква плановете, защото сега търси партньори по целия свят и колкото да задържа българите тук, толкова и ще ги разпилява — добави Деси.
— По дяволите!
Реших, че сега е моментът да го довърша.
— И онова хитро приспособление, дето крие преноса на информация, колко ли гугобайта са минали през него? Като се разкрие цялата история, цял живот ще плащате за пиратския трансфер, той няма да ви се размине само с порицание. Освен това вашият сводник е бърникал из защитените бази данни с лична информация, и не вярвам българските власти да ви поздравят за това…
Мъжът почна да си хапе устните.
— Майната ви, убедихте ме. Да прекратя изпълнението на програмата, само това ли искате? И няма да разгласявате какво сте открили?
До този момент си мислех, че помагам за журналистическо разследване, но сега изведнъж ми просветна, че Деси нищо няма да публикува.
— Имате думата ми.
— И аз ще си мълча — добави Деси.
Той въздъхна: — Още сега ще го откача от мрежата. А вие, мистър, ми се обадете някой път, ще ми е интересно да поговорим.
— Вярваш ли му? — попита Деси, когато свършихме разговора.
— Изглежда ми сериозен човек.
— А на мен ми се струва, че е абсолютно безскрупулен тип!
— Щом те е страх, че няма да си прекрати програмата, ще продължа да дебне модема му и ако отново закачи QOP-а си, веднага ще разберем.
Страховете й се оказаха напразни.
А Любомир Иванов удържа на думата си не само в този случай — две години по-късно, като защити и третия си докторат — по философия, той се върна окончателно в България и скоро след това получих от него и Деси сватбена покана. През това време успя да вдигне голям шум със статиите си за необходимостта от усъвършенстване на начина, по който се въвеждат основните инструкции в квазиорганичните целеви матрици. Така се появи моралният императив35, който окончателно позволи на QOP-овете да минат през сенатската комисия и от лабораторни да станат търговски продукти. А като падна и ембаргото върху тях, се отприщи ИИ-лавината.
Не мина много време и в мрежата всички адреси за запознанства се обзаведоха с квазиорганични мозъци, защото според психолозите тяхното посредничество се приемало по-добре от човешкото. Не се учудих, когато Любо и Деси се похвалиха, че са учредили фондация за семейно планиране и са създали първия официален QOP-адрес за запознанства в България. По този повод тя ми цитира една от многобройните български поговорки — „Шило в торба не стои“, а той ми обясни какви защити е създал, за да не се повтори провалът му от първия опит.23[???]
Последно бях в България преди десетина години и с удовлетворение видях една съвсем прилична европейска страна от средна ръка, чиито хора бяха запазили в характера си много от ония симпатични странности, които така ме впечатлиха при първото ми посещение. А неотдавна Любо и Деси ми се обадиха, че броячът на тяхната електронна кантора за запознанства „чукнал“ милионното семейство и по сметките им поне една трета от прираста на населението — към два милиона за последните шейсет години — бил „от тях“. Получих и благодарствена грамота от тяхната фондация и трябва да призная, че тя ме развълнува повече от която и да било от Нобеловите ми награди.
35
Някои наши експерти — норбертиани смятат, че моралният императив е бил внесен по нечувствителен начин в целевата матрица още на първия квазиорганичен мозък от новото родословие. Дори да е така, работите на д-р Любомир Иванов несъмнено са допринесли за неговата окончателна формулировка. (б.р.)