Посетителите се загледаха навън и наизвадиха камери и смартфони, за да снимат унилия пейзаж наоколо и надигащия се пред нас биосферен купол.
— С лазери ли ще се доставя енергията? — попита поредният тъпанар.
— Не съществуват преобразуватели на светлината в електричество, които са в състояние да поемат необходимата плътност на енергията. Ако ползваме лазери, ще трябва да покрием половината Земя с приемни станции и за нас няма да остане място.
— А с микровълни?
— Виждам, че сте доста компетентен и вярвам да се съгласите, че светлината също е микровълни, но с още по-висока честота. И тъй като вариантът с пренос чрез лъчиста енергия отпада, ще построим нещо като далекопровод.
— И как ще опънете кабелите? — не мирясваше тъпанарят.
Един симпатичен стегнат мъж, който ми заприлича на пенсиониран пилот, се изкикоти и неколцина неуверено го последваха.
— Добър въпрос — ухилих се аз. — Няма да размотаваме кангали из пространството, както може би сте гледали по „Дискавъри“, че са опъвали някога презокеанските кабели, а ще използваме паралелни снопове от електрони и тежки многозарядни йони. Но в бара ще получите разяснения по този и въобще по всички технологични проблеми.
След демонстрацията ме засипаха с въпроси, от които най-смисленият беше — кога показаното ще стане реалност. Зададе го единственият под седемдесетгодишен в групата, зализано очилато момче, което с нищо не се различаваше от студентите ми и го мислех, че е туристическият агент.
— Соларните полета вече се изграждат, а по график след десет месеца трябва да изпробваме първия далекопровод с мощност десет гигавата. Ако всичко върви нормално, след десет години ще закриваме и последните атомни електростанции39.
След този отговор се извиних, че ще отсъствам десетина минути — да се преоблека, изглеждах нелепо с костюма си сред шарените тоалети на екскурзиантите, а и пак ми предстоеше излизане от хладината на климатизираните помещения. По начало разходката из лабораториите и по Екс-фийлда не влизаше в задълженията ми, но с първите няколко групи бях решил да бъда от началото до края.
— Възхитен съм да се запозная с вас, професор Роха, в Чикаго се носят легенди за вас. Казвам се Лио — обърна се към мен очилатото момче, докато пътувахме към външните съоръжения.
— Щом ме знаете, най-вероятно сте студент. Но защо сте се набутали с пълна такса, когато бихте могли да се запишете в младежка група?
— Миналата година се разделих с университета, бях трети във випуска на юридическия, и вече работя в неправителствения сектор. И дойдох още с първата група, защото съм много нетърпелив, професоре, макар че не харесвам тази страна на характера си, все пак съм англичанин. И още повече ви се възхищавам — как изтърпяхте тия невежи с техните идиотски въпроси?
— Не се обиждай, момче, но имам достатъчен тренинг с моите студенти. Но ти изглежда си решил да ми компенсираш глупостите на спътниците си?
— Ако ми разрешите, ще се опитам да направя това дори за няколко групи напред.
Хлапето беше достатъчно самонадеяно и това го направи още по-симпатично в очите ми.
— Давай — насърчих го аз.
— Какви ще бъдат последиците за слоя на Хевисайд и за озоновата бариера?
Учудих се, че адвокат ми задава такъв специфичен въпрос, но Лио поясни, че преди университета е завършил Кралския технически колеж в родината си (това ми обясни защо нарече йоносферата слой на Хевисайд) и освен това бил радиолюбител.
— С йоносферата няма да се случи нищо страшно. Около стълбовете ще има леки флуктуации на йонизацията и толкова. Дори подозирам, че за вас като радиолюбител те ще бъдат интересна атракция. Въпроса с озона все още го решаваме, но по всичко изглежда, че най-много седем-осем процента от озоновите молекули ще се разпадат, и то само в непосредствена близост до стълбовете.
— Какво ще рече „в непосредствена близост“?
— Каквото си е — в зоната на прохода, а тя е цилиндрична, с диаметър няколко десетки метра.
— А ако някоя космическа доставка пресече слънчев стълб, няма ли риск да й се промени орбитата и тя да се отклони от мястото на приводняване?
— Работим по въпроса… Повечето пратки от космоса са толкова масивни, че вероятно няма и да усетят механичното въздействие, но засега сме се спрели на варианта контролът на доставките да бъде синхронизиран с управлението на стълбовете, за да могат те своевременно да се изключват.
— Още само едно нещо — слънчевите стълбове няма ли да бъдат опасни за въздухоплаването?
— Боя се, че сваляш нивото, Лио. Та те ще бъдат само неколкостотин и координатите им ще бъдат вкарани във всички автопилоти и навигационни уредби.
39
Професор Роха е сбъркал с това си предвиждане. Перипетиите при осъществяването на проекта „Слънчеви стълбове“ до голяма степен обърнаха общественото мнение и срещу него, затова днес енергията от орбита задоволява едва една четвърт от световните потребности, главно на държави в екваториално-тропическата зона. Над половината електроенергия идва от термоядрени установки, по няколко процента се падат на водните, приливните и вятърните електроцентрали, а страни с големи залежи на уран като Русия и ЮАР дори запазиха атомните си електростанции. (б.р.)