Човекът ми стана симпатичен и кой знае защо се сетих за Лонски — може би защото бяха толкова различни. Не се стърпях и му разказах за сблъсъка си с федералния секретар по науката. Густафсон по детски непринудено се разсмя, аз го последвах и когато се насмяхме, лицето му внезапно потъмня.
— Много добре сте му го отсипали, но тая лисица наистина може да ни го върне тъпкано. Боя се, че новият му бос ще спечели и тогава…
— Мислите ли, че заплахите му са сериозни?
— Сляп ли сте, млади приятелю, за онова, което става в собствената ви страна? Днес Америка стремглаво върви отново към оня високомерен изолационизъм, който я бе обсебил в началото на века.48
— Така изглежда — въздъхнах аз и му разказах за трудностите при набиране на персонал за работа в Аляска. „Странна работа — ми беше писала Дона, — хората като че ли вече не се интересуват какво става отвъд пределите на града им, все по трудно става да ги мотивираш да научат нещо за света, камо ли да се преместят другаде.“
— Ами дайте тогава Аляска с концесия на руснаците, те още си ръфат лактите заради онези жалки седем милиона долара — предложи Стен и двамата отново се разкикотихме, което окончателно срина имиджа ми в очите на другите посетители в бара. Така открих в Сънпоулз нещо, което много ми липсваше — събеседник за сериозни и в същото време неангажиращи разговори. И нищо чудно, че скоро стигнахме до световната политика.
— На какво мислите, че дължим оцеляването си, след като всички познати ни цивилизации са се самоунищожили? — попита ме той веднъж, както си бяхме седнали на финландска водка.
— Твърди се, че го дължим на парите, макар и да не разбирам защо.
— Донякъде е така, те са всеобщ еквивалент и с тях може да се купи всичко, дори и сигурност, но първопричината е много по-дълбока, спасява ни изначалното разнообразие. Не ви ли е направило впечатление, че при сапиенсите от други планети не е имало расови различия, нещо повече, външният им вид не се е отличавал с особено разнообразие?
— И какво общо има това с оцеляването ни?
— Този ми въпрос предизвика цяла лекция.
— Сега ще ви обясня. Нашите изначални различия се дължат на обстоятелството, че само на Земята сапиенсът е почнал да мигрира още от самото начало и затова са възникнали няколко цивилизационни огнища. Да вземем например вентианите, които единствени са оцелели, ако тяхното може да се нарече оцеляване… Цивилизацията им практически не е мърдала от мястото, където е възникнала, само е усвоявала нови територии. Нямала е външни врагове, трябвало е да се бори единствено с природните бедствия, хищниците и болестите и затова в някои отношения се е развивала много по-леко от нашата. За няма и петстотин години, например, вентианите изминали пътя от Питагоровата теорема до относителността. Но липсата на конкуренция капсулирала общественото им развитие и то заседнало на архаичното робовладелско-кастово ниво. Религията им също не се издигнала над обожествяването на тяхното Слънце, те и до днес смятат, че владетелят е негов син. Пирамидата на властта оставала неизменна, управляващата династия наброявала много десетки поколения. И когато стигнали до атомната енергия, било достатъчно да се появи един честолюбив втори по ред наследник, който имал достатъчно хитрост да се престори, че не се интересува от престола, а иска да се занимава с наука. И представяте ли си какъв шок било за вентианите, които не знаели що е война, когато върху двореца на владетеля изникнала атомната гъба и помела цялата столица? Озверели от нарушаването на изконния ред, те на бърза ръка ликвидирали атентатора и анатемосали цялата наука и техника. И сега какво — отново са в първобитното състояние…
— Все още не виждам връзката с парите.
— Вентианите практически не са имали нужда от търговия и затова въобще не са стигнали до идеята за тях. Ще кажете, че са изключение — да, но са най-чистия пример. По някои планети са съществували примитивни разменни средства, но само ние сме ги развили до всеобщ еквивалент. И то е, защото за нас още в незапомнени времена размяната е била жизнено необходима. Финикийците не са ги измислили току-тъй, а просто първи са осъзнали, че е необходимо универсално платежно средство, с което можеш не само да придобиваш богатства, но и да се откупваш от врага. Дотогава хората са познавали само силовите методи за решения на конфликтите, а така станало възможно те да се уреждат по търговски начин — с преговори. Опортюнистичната политика се е развила единствено на Земята. По другите планети, ако въобще можем да говорим за политика, тя е била само маниакална. А маниаците искат цялата власт за себе си и винаги свършват с деградация или самоунищожение.
48
Стен донякъде излезе прав в опасенията си, защото уреждането на конфликта отне над три месеца, през които световната енергетика се тресеше. Стачки избухнаха в енергийните системи на Европа, Андската зона и Западна Африка, в Северна Америка няколко локални електромрежи се сринаха заради некоординираните действия на техните профсъюзни босове. Националните правителства настръхнаха срещу проекта и когато WPSW поиска да купи злато от тях, те се заколебаха. Всичко това се случи в навечерието на президентските избори и Джеб Буш-II спечели срещу поредния Дж. Ф. от клана Кенеди с обещанието „ако ме изберете, няма да допусна и едно кюлче от Форт Нокс да бъде претопено за тая авантюра“. И други страни отказаха сделката, така че над проекта надвисна заплахата да блокира поради липса на основна суровина. Изход от патовата ситуация намери същият този Стен Адолф Густафсон (така и трябваше, нали той забърка кашата) — да се започне с няколко станции върху плаващи платформи в океана, около които да бъдат построени инсталации за извличане на златото от морската вода. А три години по-късно „Слънчевите стълбове“ бяха в краткотрайния си апогей и предизборният щаб на Дж. Ф. дискретно получи неколкостотин милиона долара от WPSW, за да напомня при всеки удобен повод и без повод какво е обещавала едно време конкуренцията, затова и третият Буш не можа да се уреди с втори мандат като прачичо си. (б.а.)