— Националните валути са на изживяване, задържа ги единствено общественото мнение на съответната страна. Но така или иначе, всяка от тях по някакъв начин е привързана към някоя от международните.
— Ами, нищо подобно. Преди години ходих в Куба и ми артисаха няколко хиляди песо, но в банката въобще не ги и погледнаха.50
— Че за какво да ги вземат? Нали след това няма на кого да ги продадат, освен ако на някой турист не му хрумне тъпата идея да се запаси предварително? Трите световни валути — доларът, еврото и индопасът, те са почти еквивалентни и само заради борсите още не са се приравнили едно към едно. А като казвате „американски пари“, сигурно имате предвид произхода им. Има ги, разбира се — най-вече в банката на Кайманите. Така, както японските са предимно в Сингапур, а европейските — в Люксембург. Но нещата отдавна не зависят от първоначалните участия.
Припомних си какво каза той в началото.
— Чакайте малко — прекъснах го. — Според вас WPSW върти над половината световна икономика, и то сигурно е така. Тогава какво остава за другите деветдесет и девет от класацията на „Форбс“?
— Грешка номер три. Фирмата от много години насам е извън стотицата.
— Не може да бъде! — запротестирах аз. — Тя би трябвало да е на първо място!
— Сега вече наистина се убедих, че нищо не разбирате от бизнес. WPSW не е обикновена фирма, учредена е като консорциум за управление на привлечени средства, които предоставя на хиляди фирми по целия свят за да оперират с тях. Формално собствен бизнес му са само космическите превози, но дори и те вече се извършват от поделения със самостоятелна регистрация, каквото е вашето „Галакси“.
— А аз си мислех, че самата фирма държи повечето производство и търговия по целия свят.
— В известен смисъл наистина е така — съгласи се Густафсон. — В учредителния й акт е записано, че печалбите ще се влагат за създаване и поддържане на местни компании, най-вече в бедните страни, които задължително трябва да носят в името си нейните инициали. Всъщност от самото начало тя бе замислена като глобална мрежа за подпомагане и развитие.
— Нищо не разбирам — не отстъпвах аз. — Излиза, че съдбата на света не е в ръцете на ООН, а е подвластна на някаква си компания, която не е дори сред стоте най-големи!
— И да, и не — тънко се усмихна шведът. — Наистина Обединените нации дълго време бяха в криза, а знаете ли по какъв начин се управлява консорциумът?
— Върти ми се в главата, че генералният секретар по право изпълнява длъжността президент.
— Мислите ли, че той се занимава с ръководството?
Никога не се бях замислял над това.
— Понятие си нямам, честна дума.
— А знаете ли кои са членовете на борда?
Почнах да се чувствам непълноценен.
— Не се притеснявайте, и аз не ги знам всичките.
— Имам чувството, че много често ги сменят.
— Донякъде е така. Но и те са толкова много, че едва ли някой си прави труда да помни имената на всички.
— Как така, бордът не беше ли само от тринайсет члена?
— Толкова участват в месечните му заседания, но пълният състав е много по-широк. Всяка държава или друг член на Световната организация има право да делегира по един представител там, така че са неколкостотин души…
— Как така?!…
— Във всяко заседание участват само дванайсет от тях. Впрочем, някои членове на ООН не се ползват от правото си на представителство.
— А защо казахте, че заседават само по дванайсет?
— Не казах „заседават“, а „участват“. Тринадесети е изпълнителният директор, но той не е от представителите, назначава го Генералният секретар.
— И кой измисли тази система?
— Идеята е на тибетския Далай Лама, а експертите на ООН я развиха.
— Затова е така екзотична…
— Не е толкова екзотична, ротационният принцип е познат открай време. Подобни елементи има и в управлението на Европейския съюз, че дори и във вашия Конгрес.
— А изпълнителният директор ли избира кои от всичките ще участват в заседанието?
— Определя ги един генератор на случайни числа, който стои на бюрото на Генералния секретар. Най-обикновен компютър „Дел“, произведен още през 2022 година.
— Нещо не ми се връзва, много е разпокъсана схемата. На всяко заседание се събират хора, които до този момент може и да не са се срещали, и само един знае за какво е ставало дума предния път…
— Съвсем не. Компютърът избира първите осем измежду участвалите в предното заседание, това осигурява приемствеността.
50
Официално има три валутни класа. „Алфа“, или световни, са еврото, индопасът и доларът. Традиционно към тях причисляват и швейцарския франк. „Бета“ са регионалните — латиното и афранкът, които имат твърди курсове, но се използват само в съответните икономически зони. Неофициално със същия статут се ползват също червонецът и юанът, защото обслужват големи пазари. Десетина малки държави с националистични режими поддържат „Гама“ валутите си. Някои икономисти не ги признават за истински пари, защото не всички банки работят с тях, и ги наричат „вътрешни купони“, нещо като „WPSW боновете“, които се раздават на безработните. Кубинското песо е типична „Гама“-валута. (б.р.)