— С какво е въоръжен? — попитах аз тихо.
По-светлата точка е обикновен автомат, а по-тъмната е лазер. Задействат се от неврочип, също като кей-браслетите. Освен това има шлем за безконтактна връзка с компютъра, така получава и информацията от бръмбарите. Но вие не е необходимо да шепнете, той не ви чува. Само аз съм с ларингофон — и Уонда посочи лентата, опасала врата й.
Секунди по-късно тя издаде лек вик на учудване и Лио обезпокоен се обади: — Какво има?
— Не виждаш ли индикатора за човешко присъствие?
— Виждам го, само двама души.
— Не картината от бръмбара, говоря за твоя боекомплект! Той вече забелязва единия!
— О! Странно, наистина… Още веднъж благодаря.
Акико понечи да пита нещо, но Уонда предупредително вдигна ръка. Сонджи ни направи знак да минем зад нея и тихо каза: — Вгледайте се в дясната част на картината.
Сега и аз видях, че на фона на стената на тунела се очертава съвсем блед силует на човешка фигура.
— Обикновено така изглежда, когато човекът е най-много на пет-шест метра, а сега дистанцията е почти двеста — поясни тибетецът. — Значи този човек има много силно присъствие, нещо като жив хипназер, ако не и повече.
Въпреки че говореше тихо, Уонда го чу и предаде думите му на Лио. Отново се загледахме в проектора. Ударната тройка вече доближаваше разклонението и походката на Лио се напрегна.
— Бръмбарите ме разсейват, Уонда — каза той. — Поеми ги и ми казвай само най-важното.
Със заучено движение жената надяна шлема за безконтактна връзка и притвори очи. Тримата мъже свиха в разклонението и с леки бързи стъпки заеха позиция пред вратата.
— С тази врата имаме проблем — обади се Лио. — Не я намирам в линиите на охранителната система, сигурно е автономна. Какво могат да направят бръмбарите?
— Изчакай секунда… работя по въпроса. Ха… чудно, няма никаква брава… Господи, Лио, достатъчно е да я бутнеш.
— Сигурна ли си?
— Знам, че ти звучи невероятно, но бръмбарите вече влязоха вътре и я сканираха до пантите, двустранно. Най-обикновена летяща врата, и наистина я няма в охранителната система.59
— Да се надяваме, че си права. Какво ще ми кажеш за двамата вътре?
— Този със силното присъствие ходи напред-назад и изглежда превъзбуден, ще ти кажа в последния момент къде е. Другият е по-скоро подтиснат, седнал е и като влизаш, ще ти бъде на един часа и половина и пет метра.
— Добре, тръгваме. Брой ни за влизането и внимавай как ще ме насочиш!
Уонда отново притвори очи: — Момент, Лио. Не ритай вратата, а само я бутни, иначе може да отскочи и да те удари. Сега… Онзи спира… на един часа и три метра от вратата. Броя!
На „три“ Лио рязко бутна лявото крило на вратата и изкрещя: — Полиция, не мърдай!
Мъжът насреща му изумено вдигна глава и впи поглед в него в продължение на няколко секунди, като изкрещя нещо неразбираемо, после се хвърли към един компютър, нанасяйки пътьом на Тофик хан саблен удар по шията. Наведе се над клавиатурата и трескаво заработи по нея, а в това време Лио стоеше като замръзнал и кой знае какво щеше да стане, ако Том не беше ритнал другото крило на вратата и не беше хвърлил шокова граната. Двамата командоси се втурнаха в залата, а Лио остана все тъй вцепенен, без да помръдне дори погледа си…
— Камлон — произнесе Сонджи. — Той владее древното изкуство да подчинява хората с поглед.
Уонда гледаше невярващо.
— Но всички ние имаме антихипнотична блокада.
— Камлон е нещо много повече от хипноза, почитаема. То е по-близо до онова, което вие наричате магия. До днес мислех, че само един от живите хора го владее. Веднага трябва да отидем там, вашият шеф е в много опасно положение, оттук с нищо не мога да му помогна. А всъщност… бихте ли ми дали ларингофона си?
Уонда трескаво заопипва лентата около врата си, но така и не успяваше да я свали. Акико разтърси глава, с рязко движение извъртя мулатката с гръб към себе си и ловките й пръсти бързо намериха залепващото се езиче, после сложи лентата на врата на Сонджи. Той започна да говори размерено и въпреки че нищо не разбирах, беше ми ясно, че това са успокоителни и насърчителни думи. След малко от репродуктора се чу нещо като „буррри“, очите на Лио се размърдаха и той, залитайки, се отпусна на близкия стол с болезнена гримаса.
— Най-страшното мина — обяви тибетецът, — но веднага трябва да се видим с него лице в лице, иначе ще се увреди неговото чи… Но Тангчен ще дойде на себе си по-скоро, отколкото предполагате, затова наредете на колегите си веднага да му завържат много добре очите.
59
Когато се върнахме, Акико изрови старите планове на базата. Това помещение е било фитнес-зала за персонала, преди Тангчен да обзаведе там бърлогата си. Пропускът му да сложи по-сериозна врата само потвърждава правилото, че и най-умните престъпници правят глупави грешки. (б.а.)