— Дали ще спечеля, ако играя на лотария с тези числа?
Тя се усмихна, докато дъвчеше препечената си филийка, и каза:
— Джакпот. Откъде ги взе?
— От нещо, което прочетох. Какво означават?
Тя се огледа и понижи глас.
— Ами, когато капитан Кид бил в бостънския затвор по обвинение в пиратство, тайно пратил на жена си Сара бележка и отдолу пишело тези числа.
— И?
— И през последните триста години всички се опитвали да ги разберат.
— Какво означават според теб?
— Най-очевидният отговор е, че са свързани със заровеното съкровище.
— А не смяташ ли, че са номерът на пакета му с дрехи в химическото чистене?
— Пак ли ще се правим на тъпи?
— Просто се майтапя. Разбираш ли? Майтапя се?
Тя обели очи. Всъщност наистина беше малко рано за хумора ми.
— Не искам да обсъждаме това тук — каза Ема. — Последната вълна от кидомания се е развихрила през 40-те години и не искам да ме обвинят, че съм предизвикала ново масово търсене на съкровища.
— Добре.
— Имаш ли деца? — попита тя.
— Навярно.
— Бъди сериозен.
— Не, нямам деца. Ами ти?
— И аз нямам. Но бих искала.
И така нататък. След малко се върнах на въпроса за числата и шепнешком я попитах:
— Възможно ли е тези числа да са географски координа ти?
Тя очевидно не искаше да обсъжда въпроса, но отвърна:
— Това е очевидното решение. Осемцифрени географски координати. Минути и секунди. Това наистина се пада някъде около Диър Айл, в Мейн. — Наведе се над масата и продължи:
— Маршрутът на Кид при плаването му обратно към района на Ню Йорк през 1699-а е доста добре документиран, ден по ден и от сигурни свидетели, така че не е много вероятно да е спрял на Диър Айл, за да зарови съкровището си.
— Тя прибави: — За Диър Айл обаче има друга легенда. Предполага се, че Джейкъб Астор7 наистина е открил там съкровището на Кид или на друг пират и че това е поставило началото на богатството му. — Ема отпи от чая си. — За заровеното съкровище на капитан Уилям Кид има безброй книги, пиеси, балади, слухове, легенди и митове. Деветдесет и девет процента от тях са точно това — митове.
— Добре, но онези числа, които Кид е написал на жена си, не са ли сериозно свидетелство за нещо?
— Да, те означават нещо. И все пак даже да са географски координати, навигацията по онова време е била прекалено първобитна, за да локализира нещо с абсолютна точност. Особено широчината. Осемцифрените координати с минути и секунди могат да са на стотици метри разстояние, ако се касае за методите, използвани през 1699-а. Дори днес с помощта на сателитните навигационни устройства можеш да допуснеш грешка от пет-шест метра. Ако копаеш, за да търсиш съкровище и се отклониш дори само с пет метра, можеш да изровиш доста дупки. Мисля, че предположенията за числовите координати са изоставени в полза на други теории.
— Какви например?
Тя ядосано си пое дъх, хвърли поглед наоколо и отвърна:
— Ами, ето… — Взе молива и салфетката и даде на всяка от цифрите съответния й буквен еквивалент. Крайният резултат не ми говореше нищо.
Проучих буквите отпред назад и отзад напред, после обърнах салфетката наопаки и попитах:
— Да не би Кид да е страдал от дислексия?
Тя се засмя.
— Безполезно е, Джон. И по-големи умове от теб и мен са се опитвали да го дешифрират в продължение на триста години. Според всички това число е безсмислено. Просто шега.
— Но защо?… Искам да кажа, че Кид е бил в затвора с висящо обвинение…
— Е, добре, не е безсмислено и не е шега. Но има смисъл само за Кид и жена му. Тя е имала възможност да го посещава в затвора на няколко пъти. Разговаряли са. Били са отдадени един на друг. Той може да й е дал половината информация устно или с друго писмо, което да се е загубило.
Това бе интересно. Като моята професия, само дето този ключ имаше тристагодишна давност.
— Някакви други теории? — попитах.
— Ами най-разпространената е, че числата представляват крачки, традиционният метод на пиратите да отбелязват местонахождението на заровените си съкровища.
— Крачки ли?
— Да.
— Крачки от къде?
— Тъкмо това е знаела госпожа Кид, а ти не знаеш.
— Аха. — Погледнах числата. — Това са доста крачки.
— Пак ти повтарям, трябва да знаеш личния им шифър.
Това би могло да означава… — тя сведе очи към салфетката, — … четирийсет и четири крачки в посока от десет градуса и шейсет и осем крачки в посока от осемнайсет градуса. Или обратно. А може и да се чете отзад напред. Кой знае? Няма никакво значение, щом не знаеш отправната точка.