— Има ли други входове към лабораториите? — попита Макс.
— Може да се влезе през сервизния вход, през който се вкарват животните, храната и всичко останало — отвърна Дона. — Но не можете да излезете оттам. Всичко и всички, които напускат района, трябва да минат през обеззаразителните процедури, които включват душовете.
— Как, се изхвърлят останките от дисекциите? — попита господин Фостър.
— През пещите или през специално определени канали, които водят до обеззаразителната станция. Това е — тези две врати, сервизният вход отзад, каналите, пещите и специални въздушни филтри на покрива, които улавят и най-малкия вирус.
Всеки от нас се замисли по собствения си начин за жертвите и за тайното изнасяне на материали от лабораториите.
Дона продължи:
— Съблекалните са все още зона едно, както и това фоайе. Но когато продължите нататък, вие влизате в зона две и трябва да сте облечени в бели лабораторни дрехи. Преди да напуснете зона две, три или четири и да се върнете в зона едно, трябва да вземете душ. Душът спада към зона две.
— Душът общ ли е за мъже и жени? — поинтересувах се.
Тя се засмя.
— Не, разбира се. — После прибави:
— Разбрах, че всички имате разрешение да влезете в зони две, три и четири, ако желаете.
Тед Наш й отправи тъпата си усмивка и каза:
— Вие ще ни придружите ли? Тя поклати глава.
— Не ми плащат за това.
Нито пък на мен за долар на седмица.
— Защо не ни е позволено да влизаме в зона пет? — попитах.
Тя ме изгледа донякъде изненадано.
— В пет ли? Защо ви е да ходите там?
— Не зная. Защото я има. Дона поклати глава.
— Само десетина души имат право да влизат в зона пет.
Трябва да си сложите нещо като космонавтски скафандри…
— Семейство Гордън имаха ли право да влизат в зона пет?
Тя кимна.
Би трябвало да зададете този въпрос на доктор Цолнър. — Дона си погледна часовника. — Последвайте ме.
— И не се отделяйте от мен — прибавих аз.
Качихме се по стълбището. Аз вървях последен, защото болният ми крак започваше да се провлачва, а също защото исках да огледам краката и дупето на Дона. Зная, че съм свиня — спокойно бих могъл да се заразя със свинска чума.
И така, започнахме обиколката на двете крила, които фланкираха двуетажното фоайе. Всичко беше боядисано в същите гълъбово или тъмносиви нюанси, които, предполагам, бяха изместили отвратително зеления цвят на по-старите ни федерални сгради. По стените на коридорите имаше снимки на бивши директори на лабораторията, учени и изследователи.
Забелязах, че почти всички врати по дългите коридори са затворени и че имат номера, но на нито една от тях нямаше име или надпис за предназначението на помещението, освен на тоалетните. Добра система за сигурност, помислих си и отново останах впечатлен от параноичния ум на Пол Стивънс.
Влязохме в научната библиотека. Някакви интелектуални типове се мотаеха сред етажерките или четяха по масите.
— Това е една от най-добрите библиотеки от този вид в света — съобщи Дона.
Не можех да си представя, че във вселената има още много библиотеки за болести по животните, но казах:
— Леле!
Тя взе от една дълга маса купчина брошури, листовки и други пропагандни материали и ни ги раздаде. Брошурите имаха заглавия от рода на „Свинската холера“, „Африканската свинска чума“, „Африканската конска болест“ и нещо, наречено „Болестта на подутата кожа“, от което, ако съдех по ужасните снимки в изданието, страдаше едно от старите ми гаджета. Нямах търпение да се прибера вкъщи и да прочета материалите, затова попитах Дона:
— Може ли да взема още две от брошурите за чумата по добитъка, моля?
— Още две? Естествено… — Тя ми ги подаде. Наистина беше адски мила. После ни раздаде екземпляри от месечното списание, наречено „Селскостопански проучвания“, чиято корица представяше актуалната тема със заглавие „Сексуалните феромони при боровинковия червей“.
— Дали ще се намери нещо, за да завия тези неща? — попитах.
— Хм… а, вие се шегувате. Нали така?
— Не се опитвайте да го възприемате прекалено сериозно — каза й Джордж Фостър.
— Au contraire5, господин Фостър — би трябвало да ме възприемате много сериозно. Но ако бъркате тъпанарското ми чувство за хумор с небрежност или разсеяност, толкова по-добре.
И така, продължихме евтината екскурзия, част втора. Видяхме аудиторията, после стигнахме до кафенето на втория етаж, прекрасно, чисто и модерно помещение с големи прозорци. Дона ни предложи кафе и седнахме на кръгла, маса в празното заведение.