Протегна ръка. Аз я поех.
— Хубаво е, че се опитваш да му помогнеш. Това заслужава възхищение.
— Благодаря ти. — Стиснах ръката му.
Когато заговори отново, беше след кратка пауза, за да си поеме дъх — сякаш успешно бе изнесъл предварително подготвена реч.
— Приготвих вечеря. Боя се, че пак е салата. — Протегна се край мен, бръкна в хладилника и извади две чинии. — Обещавам да те заведа на ресторант, щом „Екстрийм Вайкинг“ приключи. Или като мина на въглехидратна диета. Просто аз… — Той изду бузи. — Май напоследък не ми остава време да мисля за друго. Сигурно това е част от проблема. И ти си права. Няма причина да идваш с мен. Това е моето хоби. Твое право е да избереш работата си.
— Патрик… — подех аз.
— Не искам да споря с теб, Лу. Прощаваш ли ми?
Очите му бяха напрегнати и миришеше на одеколон.
Осъзнах тези два факта с тежест в сърцето.
— Хайде, седни — подкани ме той. — Да хапнем, а после… не знам. Да се забавляваме. Да говорим за нещо друго. Не за бягане. — Изсмя се малко пресилено.
Седнах и се загледах в масата.
После се усмихнах.
— Много си мил — промълвих.
Патрик наистина знаеше 101 начина за приготвяне на пуешки гърди.
Хапнахме от зелената салата, от салатата с паста, от тази с морски дарове, както и от салатата с екзотични плодове, която той бе приготвил за десерт, и аз пих вино, докато той се придържаше към минерална вода. Отне ни известно време, но накрая все пак се поотпуснахме. Пред себе си имах един Патрик, какъвто не бях виждала напоследък. Беше забавен, грижовен. Ужасно внимаваше да не каже нещо за бягане или маратон и се засмиваше, щом забележеше, че разговорът върви натам. Усетих как стъпалата му докоснаха моите под масата, краката ни се преплетоха и тежестта в гърдите ми започна бавно да изчезва.
Сестра ми беше права. Животът ми бе станал странен и ме отдалечаваше от всички, които познавах: състоянието на Уил и тайните му ме бяха погълнали. Трябваше да се уверя, че не съм си създала измамна представа за нещата.
Започнах да се чувствам виновна заради разговора със сестра ми. Патрик не ми позволи да му помогна да раздигне масата. В единайсет и петнайсет стана, премести чиниите и купите в кухненския бокс и се зае да зарежда миялната машина. Седях и слушах как ми говори през отворената врата. Започнах да разтривам врата си, за да освободя малко напрежението, което сякаш трайно се бе настанило там. Притворих очи и опитах да се отпусна, затова минаха няколко минути, преди да осъзная, че разговорът е спрял.
Отворих очи. Патрик стоеше на вратата и държеше папката ми за пътуването. Размаха няколко листа.
— Какво е това?
— Ами… за пътуването. Нали ти казах.
Гледах как прелиства онова, което бях показала на сестра си, и се опитва да осмисли програмата, снимките, калифорнийския бряг.
— Мислех, че… — Когато заговори, гласът му звучеше странно задавено. — Мислех, че говориш за Лурд.
— Какво?
— Или… Не знам… Стоук Мандевил16… там някъде. Мислех — когато ми каза, че не можеш да дойдеш, понеже трябвало да му помогнеш, — че е истинска работа. Физиотерапия или лечение с вяра, или нещо подобно. Това прилича на… — Той поклати невярващо глава. — Прилича на ваканцията на живота ти.
— Ами… донякъде е. Но не на моя. На неговия.
Патрик направи гримаса.
— О, да… — произнесе, поклащайки глава. — Понеже ти изобщо няма да се наслаждаваш на всичко това. Горещи вани под звездите, плуване с делфини… И „петзвезден лукс“, „двайсет и четири часово обслужване по стаите“. — Той ме погледна. — Това не е работно пътуване. Това е шибан меден месец.
— Не е честно!
— Но е това, нали? Наистина ли очакваш просто да си седя кротко тук, докато ти се развличаш с друг мъж на такава ваканция?
— Няма да сме само двамата.
— О! О, да, Нейтън. Е, това оправя нещата.
— Стига, Патрик… сложно е.
— Ами обясни ми тогава. — Той размаха листовете към мен. — Обясни ми, Лу. Ама така, че да мога да го разбера.
— За мен е важно Уил да иска да живее, да вижда хубавите неща в бъдещето си.
— И тези хубави неща включват теб?
16
Селище в Бъкингамшър, Англия, където за пръв път се провеждат игри за хора с увреждания, вдъхновили организирането на параолимпийските игри. — Б.р.