Гласът на Уил прекъсна размишленията ми:
— Добре. Ако ти си направиш, и аз ще си направя.
Извърнах се към него.
— Ще се татуираш?
— Ако това ще те убеди да излезеш от черупката си поне веднъж.
Изключих двигателя. Седяхме и слушахме последните му въздишки, глухото ръмжене на колите, наредени на опашка край нас.
— Трудно се маха.
— И какво от това?
— На Патрик никак няма да му хареса.
— Стига си го повтаряла.
— И може да пипнем хепатит от мръсни игли. И ще умрем от бавна, ужасна, мъчителна смърт. — Обърнах се към Уил. — Сигурно няма да може да ги направят сега. Веднага, искам да кажа.
— Сигурно. Но защо просто не влезем да проверим?
Два часа по-късно излязохме от студиото за татуировки — аз, олекнала с осемдесет лири и с превръзка на хълбока, където мастилото още съхнеше. Относително малките размери на рисунката — както ми обясни татуировчикът — позволявали да бъде направена и оцветена само с едно посещение, тъй че ето ме сега. Довършена. Татуирана. Или както без съмнение би казал Патрик, белязана за цял живот. Под бялата превръзка имаше тлъста малка пчела. Бях я избрала от ламинираната папка с рисунки, която татуировчикът ми подаде, когато влязохме в ателието. Почти бях изпаднала в истерия от възбуда. Постоянно надничах под превръзката и накрая Уил ми каза да престана, за да не объркам нещо.
Странно, но Уил се чувстваше много добре в ателието. Изобщо не се бяха впечатлили от появата му. Обясниха ни, че са имали няколко клиенти квадриплегици, оттук и лекотата, с която се отнесоха към него. Изненадаха се, когато Уил им каза, че усеща иглата. Шест седмици по-рано бяха довършили татуировката на параплегик, който поискал trompe I’oeil11 по цялата дължина на крака си.
Татуировчикът с обицата на ухото бе отвел Уил в съседната стая и с помощта на моя татуировчик го беше настанил на специална маса, тъй че всичко, което виждах през отворената врата, бяха краката му от коленете надолу. Чувах как двамата мъже си приказват тихичко и се смеят през бръмченето на иглата, и усещах острата миризма на антисептик в ноздрите си.
Когато почувствах първото убождане на иглата, прехапах устни — за нищо на света не исках Уил да ме чуе как охкам. Мислех си какво прави той в съседната стая, опитвах се да подслушвам разговора и се чудех каква татуировка е поискал. Когато най-сетне излезе — моята пчеличка вече бе готова, — отказа да ми покаже какво е. Подозирах, че сигурно е нещо, свързано с Алиша.
— Ти ми влияеш зле, Уил Трейнър — заявих, докато отварях вратата на колата и спусках рампата. Не можех да спра да се усмихвам.
— Покажи ми я.
Огледах улицата и отлепих малко от превръзката на хълбока си.
— Страхотна пчеличка, харесва ми. Наистина.
— Сега до края на живота си трябва да нося панталони с висока талия, когато съм с нашите. — Помогнах му да качи количката върху рампата и я издигнах. — Ако майка ти случайно разбере, че и ти имаш татуировка…
— Ще й кажа, че ти си ме подмамила.
— Хайде, Уил Трейнър, покажи ми я!
Той ме изгледа, без да мига, леко усмихнат.
— Ще трябва да й сложиш нова превръзка, като се приберем.
— Няма да ми е за първи път. Хайде, покажи ми я, иначе няма да потегля.
— Повдигни ризата ми. Отдясно. Твое дясно.
Наведох се през предните седалки, дръпнах нагоре ризата му и отлепих парчето марля. Върху бледата му кожа се открояваше черно-бял правоъгълник, толкова малък, че трябваше да погледна два пъти, за да видя какво пише.
„Най-добър до: 19 март 2007 г.“
Отначало не разбрах. Позасмях се, но после очите ми се напълниха със сълзи.
— Да не би да е…
— Датата на злополуката. Да. — Той вдигна очи към небето. — О, за бога, Кларк, недей да цивриш. Исках да е смешно.
— Смешно е. По малко шантав начин.
— На Нейтън ще му хареса. Хайде, не ме гледай така, сякаш съм съсипал перфектното си тяло.
Смъкнах надолу ризата на Уил, извърнах се и запалих двигателя. Не знаех какво да кажа. Не знаех какво означава това. Дали той започваше да се примирява с положението си? Или тъкмо обратното — показваше презрение към обездвиженото си тяло?
— Хей, Кларк, направи ми услуга — обади се той. Тъкмо се канех да потегля. — Бръкни в раницата ми. Джоба с ципа.
11
Букв. зрителна измама (фр.); арт техника, създаваща илюзия за триизмерно изображение. — Б.р.